Очевидно Роланд бе наел една от най-хубавите стаи на хотела. Мебелите бяха ръчно изработени от майстора мебелист Сонюре от Ню Орлиънс, а пердетата, килимите, огледалата, лампите и порцелановите фигурки бяха толкова изящни, че такива едва ли можеха да се видят и в частна къща. Несъмнено това беше хотелът, в който отсядаха плантаторите от другите щати и техните семейства, когато идваха в града, за да изчакат пристигането на параходите, които ги откарваха надолу по реката. Скоро щеше да започне ежегодното поклонение в креолския град, когато, както всяка есен, се събираха онези, които бяха достатъчно богати, за да предприемат това пътуване, и ония, които бяха намерили нужните претексти, за да си внушат, че пътуването е необходимо, защото тогава там започваше така нареченият сезон на визитите, елегантният зимен сезон. Тази година и Мелани щеше да го прекара там. Ако, разбира се, Лопес не предприемеше преди това своя втори поход, ако Роланд се върнеше изобщо от посещението при шерифа и ако им беше позволено да напуснат Френсисвил.
Събуди я далечно чукане. Отвори очи и за миг остана да лежи, без да знае какво да прави. Чувстваше се отпусната и замаяна, а тялото си — натежало от умора. Едва когато се почука втори път, внезапно се разтревожи. Стана от леглото, взе пеньоара си и тръгна неуверено към вратата.
— Глори, ти ли си? — извика тя с приглушен глас.
— Роланд е — беше тихият отговор.
Тя се загърна бързо в пеньоара, превъртя ключа и отстъпи встрани. Когато той влезе и затвори вратата след себе си, тя му се усмихна.
— Съжалявам, че трябваше да чакаш. Бях заспала.
Погледът му, изпълнен с възхищение, бе прикован върху свежата й като роса кожа, върху натежалите й клепачи и блестящата коса, която като водопад падаше чак под кръста й.
— Жалко, че не знаех това — призна той непринудено. — Тогава щях да се опитам да приключа работите си по-бързо.
— Всичко… всичко наред ли е? — попита Мелани и се извърна, защото погледът му я обезпокои.
— Смятат ме за благодетел, който е оказал добра услуга на общината — обясни той. — Както предполагах, от доста време шерифът държи под око странноприемницата „Риалин“. Разбира се, тя е извън сферата на неговата компетентност и той няма доказателства, които би могъл да представи на някой съдия. Обеща да проведе разследване, макар че и той като мен не се надява да завари семейство Баскъм там.
— Разбирам, но поне няма да имаш ядове.
— Няма — отвърна той, като през това време се приближи отзад до нея и я прегърна през тясното кръстче, — но твоята загриженост ме трогва, дори ме омайва. Питам се и това ли е знак за твоето благоволение.
— Не бих желала да те видя окачен на въжето за нещо, което си направил заради мен, ако това имаш предвид.
— Не точно това — отвърна той, — но все пак се радвам.
За миг той замълча, докато ръцете му обгърнаха тялото й, което не беше стегнато в корсет, и след това се плъзнаха нагоре към пълните й гърди.
— Повече ме интересува дали си ме чакала, когато си заспивала, и дали си била облечена в тази благоприлична дреха.
Той знаеше, че под пеньоара е гола. Всъщност искаше да намекне, че е очаквала завръщането му с нетърпение.
— Не ставай глупав — изфуча тя.
— Не съм глупав — промърмори той до ухото й, като в същото време нежно, но решително отмести ръцете й, които загръщаха пеньоара, и мушна пръстите си под тънкия, обшит с дантели плат, — а само изпълнен с надежда. Снощи или може би тази сутрин имах впечатлението, че се радваш да ме видиш, но все пак трябва да кажа, че Глори далеч повече от теб ме накара да почувствам, че съм добре дошъл. Поне досега.
Шеговитата нотка в гласа му, кротката настойчивост на ръцете му, когато разголваха топлата й плът, и на всичко отгоре неприятното съмнение, че той може би има право — всичко това притесняваше Мелани по съвсем особен начин. Раздразнението, че толкова дълго я бе оставил сама, я напусна. Не изпитваше вече ни най-малка потребност да се кара с него. Вместо това чувстваше, че в нея се събужда копнеж за нещо, което никога не биваше да допусне, копнеж да отслаби бдителността си, да се откаже от въздържаността си и от намерението да му се противопоставя открито. Той беше направил толкова много за нея, че тя му беше безкрайно задължена. Поради това обстоятелство и поради въздействието, което присъствието му и докосванията му упражняваха върху нея, й беше много трудно да се придържа към плановете си за отмъщение или поне непрекъснато да си повтаря колко много го мрази.