— Съжалявам, Мелани, скъпа — прошепна той в косата й, люлеейки я в ръцете си. — Съжалявам.
Мелани го чуваше сякаш някъде отдалече. Тръпките, които на вълни минаваха по гърба й, бяха болезнени и съсипваха костите и нервите й. Утринта беше твърде топла, но тя трепереше от студ и ледена пот изби по челото й. Топлината на неговото тяло й подейства благотворно и сега тя се притисна в него толкова решително, колкото категорично го отблъскваше преди няколко секунди. Той я гушна до себе си, сякаш му беше ясно от какво се нуждае, и почна кротко да я люлее.
Вратата се отвори и Глори влезе, крепейки внимателно една чаша върху табличката, която носеше. В чашата имаше тъмнозлатиста течност.
— Остави я тук — каза Роланд тихо, — за да мога да я стигам. И бъди така добра да ни оставиш. Ако ми потрябваш, ще те повикам.
— Но, мистър Роланд…
— Знам, Глори, но не можеш да помогнеш с нищо. Ако стане нужда, ще те повикам непременно.
След малко стъпките на Глори бавно се отдалечиха. Вратата се затвори.
— Изпий това — помоли я Роланд и Мелани усети как ръбът на чашата се допря до устните й. Поклати глава, но това не й помогна. Чашата остана там, където беше, и до носа й стигна мирис на уиски. — Пий — настоя той.
Мелани пое дълбоко дъх и позволи в устата й да проникнат няколко капки, след като навлажниха устните й. Бърбънът, ароматен и силен, опари гърлото й, когато Роланд наклони чашата.
Тя си помисли, че или ще се задуши, или ще повърне. От напрежението в очите й се появиха сълзи и закапаха през стиснатите й клепачи. Трепкайки, те се отвориха и Мелани безпомощно, но укорително и гневно погледна мъжа си. Той я прегърна още по-здраво, когато почувства колко силно трепери, и дори има дързостта да й се усмихне.
— Така е вече по-добре, скъпа — каза той. — Окуражителен признак е, че имаш сили отново да ме мразиш.
Тя се опита да се отскубне от него, но той не й позволи. Вместо това събу ботушите си, сложи Мелани отново върху възглавниците и се изтегна до нея. После отново я притегли до себе си и нежно я погали по гърба.
Постепенно тя престана да трепери и се отпусна. Пръстите й се разхлабиха, тя притвори клепачи. Дишането й беше толкова бавно и равномерно, сякаш спеше. Не усети как устните на Роланд докоснаха челото й и не чу въздишката на облекчение, която се изтръгна от гърдите му.
Събуди се късно следобед. В кабината беше топло, но приятно въздушно течение нахлуваше и издуваше завесите на леглото. Когато обърна глава и дръпна завесата настрана, видя Роланд да седи да отворената врата и да чете последните новини. Зад него се виждаше жълтеникавокафявата вода на реката и зелената девствена гора покрай брега, който се носеше в обратна на движението посока.
Когато Мелани се размърда, Роланд вдигна глава и се усмихна.
— Време беше да се събудиш. Пропусна обеда и вече си мислех, че ще пропуснеш и вечерята. Това не е препоръчително на „Делта принсес“. Параходът е прочут със своя главен готвач.
Мелани не отговори. Не беше гладна, но гърлото й беше пресъхнало и пареше. На масата до леглото имаше порцеланова кана за вода и чаша. Тя се надигна и посегна към тях.
Роланд моментално скочи, взе каната, наля й вода и пъхна чашата в ръката й.
— Благодаря — промърмори тя, без да го погледне. Изпи чашата, остави я и отново си легна. През дюшека долавяше тракането на парната машина, но сега вече не се боеше, а бе само много уморена.
Роланд не се върна на стола си, а застана до нея и я погледна замислено.
— Не искаш ли да станеш и да отидеш на палубата? Свежият въздух ще ти подейства добре.
— Изглежда, смяташ, че винаги знаеш кое е добре за мен — отвърна тя с нежелание.
— Смятам, че това, което направих, си заслужаваше труда.
— А мислиш ли, че съм излекувана за постоянно? Малко е… уморително да изтърпявам тази процедура всеки път, когато пътувам.
— Все още не мога да кажа, но не виждам защо следващия път да не ти бъде по-леко.
— Ако това е всичко, което можеш да ми обещаеш, би трябвало да използвам тази възможност още по-добре — съгласи се тя неохотно.
Вместо да отговори, той отиде до вратата и я заключи. Когато тя го погледна въпросително, той само каза:
— Сигурно ще искаш да се пооправиш.
Това беше вярно, макар че като го осъзна, Мелани изпита само желанието да го плесне през усмихнатото лице.
— Добре — склони тя. — Би ли наредил да извикат Глори.
Известно време имаше чувството, че няма да изпълни молбата й. След това хвърли поглед към измачканата й рокля, която страшно се нуждаеше от гладене, преди Мелани да се покаже отново в нея. Той кимна и тръгна.