Те се разхождаха по палубата, кимаха на мъжете и жените, на децата и гувернантките им, с които се разминаваха. Не срещнаха никого от Натчес и Мелани беше доволна. След като страхът й се бе уталожил, тя се оглеждаше с по-голям интерес.
„Делта принсес“ минаваше покрай стотици хектари шумолящо захарно цвекло, което се вълнуваше като синкавозелено море. Тук-там се виждаха къщите на плантаторите на захарно цвекло — големи, строени по френски и испански образец, с архитектура, съответстваща на тропическата зона, защото от всички страни имаха просторни галерии и двукрилите врати навсякъде бяха широко отворени.
Не бяха сами по реката. Когато наближиха Ню Орлиънс, започнаха да срещат най-различни параходи. На здрачаване запалиха лампите и големите кораби се превърнаха в дворци от светлини. В просторните помещения на минаващите покрай тях параходи можеше да се види как пътниците ходят насам-натам, разговарят помежду си и се наслаждават на въздуха, преди да се приберат за вечеря. Те изглеждаха нереални, — приличаха на съновидения или на духовете на онези, които бяха загинали в изгорелите корпуси или в разбитите останки на корабите, заседнали на плитчина или скрити до самия бряг под клоните на дърветата. Ниското ниво на водата през късното лято показваше, че тези останки не са малко.
Седяха още на масата за хранене, когато след един завой на реката в тъмнината срещу тях се появиха светлините на Ню Орлиънс. Градът се простираше покрай криволичещия бряг и, изглежда, кипеше от живот, макар че тук-там в тайнствената тъмнина имаше неосветени райони.
Пристанът за параходи беше там, където главните улици на по-старата част на града, известна под името Вийо каре, стигаха до реката. Три кораба вече бяха завързани за през нощта край високия, засаден с дървета бряг. При акостирането бяха извършени трудни маневри, да не би от течението на реката да се сблъскате други параходи.
Докато имаше сили, Мелани наблюдаваше всичко през прозореца. След това напрежението, откъслечните разговори на масата около нея, тътенът на турбините, горещината и задушаващите миризми на ястия и на горящо масло в кристалните и месинговите полилеи над нея преляха чашата. Тя бутна стола си назад, промърмори някакво извинение и изтича навън.
На палубата я блъсна хладният нощен въздух, който носеше със себе си множество непознати за нея миризми. Чу дрънкане на пиано, шумоленето на твърдите листа на портокаловите дървета и далечния звън на църковна камбана. Можеше да види очертанията на трите остри кули на катедралата „Сейнт Луис“, палмови листа и керемидените покриви на къщите.
Изключиха двигателите. Параходът се разтресе и замлъкна. Няколко души скочиха от палубата, за да завържат въжетата за носа и кърмата на парахода. „Делта принсес“ беше в безопасност в пристанището на Ню Орлиънс и леко се полюшваше.
Стъпки по палубата известиха приближаването на Роланд. Той застана до нея и ръката му докосна нейната, когато се облегна на парапета. С приглушен глас попита:
— Всичко наред ли е?
— Да — отвърна тя. — Всичко е наред… вече.
Глава десета
Къщата, която Роланд беше наел, се намираше на „Рампарт стрийт“, в покрайнините на френския квартал. Тя беше досами улицата — скромна къщичка, чийто покрив от палмови листа се издигаше над тясна колонада, фасадата беше боядисана в кремаво, а прозорците и двукрилите врати към галерията бяха закрити със зелени жалузи.
Мелани и Роланд задържаха наетата от тях карета на улицата и изкачиха стъпалата преди Глори, която беше изостанала малко. Роланд извади ключ от джоба си и отвори. Той тихо изруга, докато потърси в тъмното лампа и я запали. Когато светлината проникна в дневната, обърна се към Мелани и я погледна в лицето.
Тя забеляза, че я гледа изпитателно, но не намери причина за това. Стаята имаше хармонични пропорции и беше издържана в тъмнорозови и пшеничено златни тонове. Тук някак сполучливо бяха съчетани уют и удивителен лукс. Килимът под краката им беше мек. Полилеят, който иззвънтя, защото през отворената врата стана течение, беше от най-благороден кристал. Един тапициран със сатен диван с извита облегалка бе поставен между две двукрили врати. На перваза на камината, изработен от карарски мрамор, имаше часовник от оникс и позлатен бронз с голи нимфи, преследвани от сатири. Мелани откъсна очите си от тези странни фигури и погледна мъжа си.
— Къщата е… хубава — каза тя, — но сигурен ли си, че не сме сбъркали адреса? По всичко личи, че собствениците току-що са излезли.
— Нещата стоят горе-долу така. Къщата принадлежи на един млад креол от моя полк. Доколкото разбрах, ти е подарък от баща му за двадесет и първия му рожден ден. Тъй като предпочете да се присъедини към Лопес, вместо да води собствено домакинство, той предостави къщата на мое разположение. Ако съдя по вида й, бих казал, че навярно е изпратил тук свои хора, за да оправят всичко за нас.