— Параходи и силни напитки, какво ли още трябва да изтърпя, за да съм с теб?
Той я гледаше втренчено, когато допря ръба на своята чаша до устните си и я изпи до последната капка. След това я остави върху пиедестала на статуята, пое чашата от ръката й и я остави до своята.
— Това — прошепна той, взе я в прегръдките си и притисна устни върху нейните.
Пусна я след доста време, но само колкото да заключи вратата. Бавно и грижливо я съблече със сериозен, вглъбен израз на лицето, сякаш изпълняваше ритуал, акт на свещенодействие, който бе репетирал мислено хиляди пъти. Не загаси лампата. Сложи я върху леглото и застана до него, гледайки голото й, изваяно сякаш от слонова кост тяло, а широкото бяло легло беше като че ли езически олтар. Когато свали дрехите си и легна до нея, той беше едновременно новопокръстен и първосвещеник. Мелани го погледна в зелените очи, в които се бе появил странен израз, и за миг се уплаши. Светлината на лампата танцуваше върху нея и разпалвайте малки златни пламъчета в сините й очи, плъзгаше се по закръгленостите на тялото й и хвърляше тайнствени сенки върху вдлъбнатините. Когато той протегна ръка, за да я докосне, тя изпита обречеността на жертвата, която безропотно отива на заколение. Нещата не се променяха от факта, че тя самата бе скроила всичко и че шеметно вървеше към това от момента, в който бе напуснала Натчес, ако не и още по-отдавна — от нощта, когато се изкачи по задната стълба в хотел „Ривърест“. Той отново вземаше от нея и едва ли мислеше да й даде нещо срещу това. Когато тялото му покри нейното, тя усети как се загубва в него, а когато почувства страстта му, която се предаваше и на нея, една мисъл мина през ума й. Тя не му беше дала прошката си. Поне в това отношение бе запазила почтеността си. Макар че му позволяваше да използва тялото й както си иска и дори му се усмихваше, все пак в нея имаше нещо, което той не можеше да докосне, една част от нея, която никой мъж не можеше да опознае, докато тя не пожелае.
Продължаваха да лежат един до друг и жарта на телата им в затвореното помещение беше толкова силна, че най-добре беше да не се докосват. Минутите течаха. Дишането й стана по-равномерно. Мелани беше затворила очи и не можеше да каже дали чувството на отчуждение между тях действително се засилва и дали не се дължи на усещането, че тя се отдръпва от него. За да провери това, протегна ръка и я сложи върху неговата. Той моментално обърна дланта й нагоре и обгърна пръстите й. Тя тихо въздъхна и в следващия миг заговори:
— Знаеш ли, Роланд Донован, ти държиш да получаваш уверения колко много си желан, но още не си ми казал дали се радваш на моето идване.
— Мислех, че съм го показал достатъчно ясно.
— Възможно е — призна тя, — но няма да е зле да го кажеш изрично. Като си помисля за всички тези месеци на мълчание, за това, как другите мъже, които се присъединиха към Лопес, повиках своите съпруги и любими да ги последват…
— Е, добре — каза гой и се подпря на лакът, за да гледа лицето й, което беше поруменяло, — бих предпочел да не беше дошла тъкмо по времето на холерата и жълтата треска, но щом вече си тук — да радвам се, и то много.
Погали леко и нежно с палеца си горната част на китката й.
— Има ли случаи на холера и жълта треска в града?
— По това време на годината — винаги, макар че досега още не е избухнала епидемия.
— Не ми се вярва, защото иначе в Натчес щяхме да чуем за това — размишляваше на глас Мелани. — Целият град щеше да гъмжи от бежанци. Не, съвсем не съм сигурна дали мога да повярвам и на една дума от това, което казваш. Но не се учудвам на твърденията ти, че ще бъдеш по-доволен ако жена ти е в безопасност някъде горе край реката. Тогава ще си свободен да задиряш твоята артистка колкото си искаш.
— Артистка ли? — Гласът му беше доста твърд, но милувката на палеца внезапно спря и натискът върху пръстите й се засили.
Тя наистина не знаеше какво я бе накарало да подхване тази тема. Не се дължеше на съзнателно решение. Но тъй като вече беше започнала, не й оставаше нищо друго, освен да продължи.
— Мис Дюбоа, така, мисля, се нарича. Хлое Клемънтс ме осведоми, че редовно си посещавал театъра, когато тя гастролирала там миналата пролет.
— Да, тя наистина е очарователна жена и превъзходна актриса. Гледах я няколко пъти. Даде едно благотворително представление в полза на кампанията на Лопес.
— Не знаех това — призна Мелани.
— Така е. Представлението мина при значителен успех и донесе голяма парична сума. Доколкото знам, има намерение да го повтори в началото на есенния сезон.