Когато малко по-късно пристигна багажът на Роланд, Мелани веднага забрави този инцидент, мислейки за разопаковането, което предстоеше. Тя и Глори се заеха ревностно с тази задача и заработиха заедно. През целия следобед подреждаха и пренасяха багажа в празната спалня, а Глори беше вече изпрала мръсното бельо и го бе простряла да съхне в слънчевия вътрешен двор. Докато вършеше това, Мелани избърса прахта в цялата къща, измете килимите и свали една-две статуи и една-две картини, които според нея, свикнала с английските ловни сцени и с размитите пейзажи на Търнър, не отговаряха на добрия вкус.
Когато се свечери и от кухнята се понесе миризма на току-що изваден от фурната хляб, на печено и рибена чорба с бамя, Мелани излезе на двора, за да спаси прането, преди да се е навлажнило от вечерния въздух. Когато сваляше ризите на Роланд от въжето, забеляза, че на някои липсват копчета, а на други ръкавите са прокъсани тук-там. Отнесе останалото бельо за гладене в пералнята и взе скъсаните ризи със себе си вкъщи. След това запали лампата в дневната, взе кошничката с принадлежностите за шиене и седна, за да се заеме с изкърпването на дрехите на съпруга си и да убие времето, докато той се прибере и сервират вечерята.
Шиенето спадаше към малкото неща, които Мелани беше научила от баба си, преди тя да умре. Оттогава беше прекарала много зимни вечери в бродиране. Когато завършваше някое ръкоделие или някоя скъсана дреха отново придобиваше първоначалния си вид, това имаше успокояващо въздействие върху нея. Можеше така да се задълбочи в тези занимания, че почти да не забелязва какво става около нея.
Нощта настъпи и неосветената улица пред къщата потъна в мрак. Една нощна пеперуда пърхаше около нея, защото светлината на лампата я бе подмамила през вратата, оставена отворена да пропуска хладния нощен въздух. Когато пеперудата кацна на ръката й, Мелани почна да я духа, докато тя отново литна. Взе пеперудата за молец, а знаеше, че молците снасят яйцата си в дрехите и че от тези яйца се излюпват животинки, които могат да проядат дупки във вълнените платове, но мисълта да убие пеперудата й беше противна.
На вратата някой шумно пое дъх и привлече вниманието й. Там стоеше висока фигура в синьо-червена униформа. Мина известно време, докато позна Роланд, така необичайно издокаран и се засмя насила. Не знаеше колко е стоял там, но си помисли, че едва ли е дошъл скоро. Очите му имаха замислен израз, когато погледът му се премести от лицето й към ризата в ръцете й. Мелани изпита неприятното чувство, че е сторила нещо нередно, че е била сварена да тършува в дрехите му, да се намесва в неща, които не я засягат.
Но още в следващия миг това впечатление изчезна. Усмивка разтегли ъгълчетата на устата му, когато пристъпи към нея и се наведе, за да я целуне по устните.
— Ти си великолепна — извика той. — Да не би да подушвам миризмата на вечерята? Много се надявам да е така, защото съм страшно изгладнял.
Следващите дни почти не се различаваха от първия. Мелани прекарваше времето си в ходене на пазар, почистване на къщата и шиене, а понякога помагаше на Глори в приготвянето на вечерята. Тъй като бяха само трима, установи, че парите, които имаше у себе си, ще й стигнат за доста време, ако внимава при покупките и гледа да се хранят скромно, но достатъчно.
Не можеше да твърди, че е постигнала напредък в усилията си да накара Роланд да се влюби в нея. Задълженията му толкова често го държаха далеч от къщи, че имаше малко възможности за това. Усмихваше му се, когато се хранеха, беше разбрала какво обича да яде най-много и се грижеше тези ястия да бъдат сервирани често. После, когато се оттегляха в спалнята си, беше достъпна. За това получаваше незначителни комплименти от Роланд, той се отнасяше благосклонно към нея в кадифено меката топлина на нощта, приемайки щедростта й като нещо, което бездруго му се полага, и задоволяваше страстта си с нея. Но макар и да мълвеше нежности, да я държеше в прегръдките си и да галеше буйното великолепие на косата й, тя все пак имаше чувството, че той напълно контролира желанието си към нея или че не би бил съкрушен, ако изчезне завинаги от живота му.
Неведнъж чуваше денем плач от къщата на отсрещната страна на улицата. Единствените хора, които я обитаваха, бяха прислужница и мъж, който имаше вид на креолски джентълмен, макар и да не беше вече млад. Понякога виждаше и жена с малко дете и предполагаше, че детето плаче, въпреки че плачът невинаги звучеше като детски рев.