— Разбирам. Много мило, че дойде да ми го кажеш.
— Това не е единствената причина, поради която съм тук. Илайза мисли, че ще предпочетеш още сега да дойдеш в театъра, а Роланд би могъл да дойде по-късно, след като се освободи от задълженията си. Предложих аз да ти съобщя това и да ти служа за придружител.
— Много мило от страна на Илайза… и от твоя страна — каза тя.
Във всеки друг момент би отклонила предложението на Дом и би предпочела да почака Роланд. Но сега не беше склонна да спазва обществените порядки. В последно време той явно не се съобразяваше много с нейните чувства, защо тогава тя да се съобразява с неговите?
— Човек е мил, когато прави нещо, което доставя удоволствие и на самия него — отвърна Дом.
Мелани го удостои с най-любезната си усмивка.
— Почакай само да се обадя на Глори — помоли го тя. — А после с удоволствие ще дойда с теб.
Пред театър „Сейнт Чарлз“ се беше събрала невероятна тълпа. Газовите фенери осветяваха множество коли и хора, които се стичаха от всички посоки. Вътре цареше разкошът на европейските опери. Имаше партер и частни ложи непосредствено до сцената и балкони до тавана. Балконите бяха оформени като аркади с коринтски колони и с изкусно украсени парапети. Навсякъде се виждаха позлатени дърворезби. Закритите ложи се намираха в средата на втория балкон и зад фино изработените им решетки посетителите бяха защитени от погледите на любопитните.
Когато Дом и Мелани влязоха в една от тези ложи, Илайза Куитман се обърна усмихната.
— Мелани, мила моя, колко е хубаво да те видя отново. Идваш в много подходящ момент. Мелодрамата вече свърши, но драмата още не е започнала, всеки момент завесата ще се вдигне.
Мелани отвърна на усмивката й, благодари, че е изпра тила кола и поздрави останалите. Губернаторът, както всички още го наричаха, макар че се бе оттеглил от поста си, беше в най-добро настроение. С пищните си мустаци, гъстата си тъмна коса и добре ушития вечерен костюм изглеждаше много елегантен, въплъщение на спокойствие и добронамереност. Хлое седеше срещу Илайза от лявата му страна и сякаш бе недоволна. Тя някак между другото отбеляза пристигането на Мелани, поведението й граничеше почти с неучтивост. Като видя нацупеното изражение на Хлое, облечена в разкошна рокля от розов сатен, Мелани се запита дали тя е съгласна да крие лъчистата си красота зад дървени решетки. Друг фактор беше може би липсата на публика, която да я оцени по достойнство. Мъжът от лявата й страна беше генерал Лопес, изглеждащ ослепително в униформата си. След като стана и се поклони на Мелани, той седна отново, наведе се през Хлое и подхвана пак прекъснатия разговор с губернатора.
Единствените все още свободни места бяха двете най-отпред, без съмнение запазени за Мелани и Роланд. Тъй като генералът явно не забеляза, че е заел мястото на Дом, той я придружи до първия ред и седна с леко повдигане на раменете до нея.
Илайза се наведе напред, направи комплимент на Мелани за външния й вид и още веднъж изказа съжаление, че Роланд е бил задържан Мелани едва успя да благодари и светлините угаснаха, публиката се смълча и завесата пред сцената се раздели на две.
Спектакълът, който трябваше да ги развлече тази вечер, беше „Камий“, английска версия на пиесата от Александър Дюма, чието оригинално заглавие беше „Дамата с камелиите“. Историята на чудно красива лека жена от Париж, която се отказва от аристократичния си любовник заради кариерата му и умира от туберкулоза и разбито сърце. В Ню Орлиънс от години това беше любимата пиеса на театралната публика. Когато Колийн Антоанет Дюбоа излезе на сцената, на всички се стори, че тя е абсолютно подходяща за тази роля. Носеше разкошна бяла рокля, а камелиите, дали името на героинята, която тя играеше, беше забола в тъмните си коси. Изглеждаше жизнена и въздушна, весела и уязвима. Като я погледна, Мелани усети, че гърдите й се стягат. Тази жена излъчваше невъзмутимост и същевременно магнетично привличаше публиката. Всяко нейно движение беше убедително и естествено. Тя така майсторски владееше изкуството си, че Мелани извади бинокъла, за да я разгледа по-отблизо. И направи учудващо откритие. Въпреки сценичния грим и стройната си грация актрисата беше по-възрастна, отколкото изглеждаше. Беше напълно възможно да е с доста години по-стара от Роланд. Младият мъж, който играеше нейния любовник, също беше забележителен, французин, с приятна външност, чието име, както пишеше в програмата, бе Жан-Клод Белмон. Той влагаше толкова плам и страст в ролята си, че Мелани неволно се запита дали не изразява истинските си чувства към актрисата.