На вратата се извини и я пусна да влезе сама. След това изчезна за няколко минути. Когато завесата се вдигна отново, той се беше върнал в ложата и беше седнал на мястото до сестра си, което генералът бе освободил през антракта.
Роланд се присъедини към тях едва към края на последното действие. Междувременно сервираха шампанско, пастет от гъши дроб, стриди и половин дузина други топли и студени лакомства. Той взе само по хапка от деликатесите, застана в дъното на ложата и забъбри с Хлое, която изведнъж се оживи. Веднага след като завесата се спусна, се сбогува с останалите под предлог, че на другата сутрин трябва рано да бъде на работа, и изведе Мелани от ложата.
Пътуваха към дома в мълчание, безмълвно изкачиха стълбите на къщата на „Рампарт стрийт“ и без да си продумат се отправиха към спалнята. Мелани съблече пелерината си и я остави на кушетката. С гръб към Роланд отвори чантичката си с намерението още веднъж да разгледа картичката, която й беше дал испанският посланик. Макар че основно претърси навсякъде и дори изпразни съдържанието на чантичката върху покривката на леглото от люляков сатен, не я откри. Изглежда я беше изпуснала, когато искаше да я прибере, защото я нямаше никъде.
Глава дванадесета
След като приключиха с преговорите, Куитман и Лопес бързо доразвиха плановете си за нахлуване в Куба. Преди да измине седмицата след празненството в театъра, бившият губернатор на Мисисипи напусна града, придружен от Роланд, за да набира мъже в Тексас и други области. Мелани можеше само да се радва, че мъжът й беше заминал. След кавгата тя го виждаше рядко и си бяха разменили не повече от половин дузина думи. Той свикна да се прибира в къщата на „Рампарт стрийт“ само за да пренощува, и се хранеше с хората си. Винаги се връщаше по-късно и ставаше по-рано от нея. Последните три дни преди заминаването спа в празната стая до спалнята между сандъците и куфарите, струпани там. Мелани предположи, че го прави, за да не я смущава. Въпреки това недоволно се питаше дали се среща с артистката, макар да си казваше, че й е все едно.
Тъй като предпочиташе да не е сама, Мелани прие предложението на Илайза Куитман и се пренесе при нея, докато мъжете им отсъстваха. Двете прекараха хубави дни, бъбреха, ходеха за удоволствие на покупки и на чай при жените на другите офицери. Джон Куитман неуморно пишеше писма и Илайза често разказваше на Мелани съдържанието им, може би защото липсата на новини от мъжа й беше много явна. Макар досега да не се интересуваше от тези неща, Мелани започна постепенно да схваща стратегията на втория поход на Лопес.
Щяха да се разделят на три армии, всяка приблизително от по петстотин души. Една трета от тези мъже се намираше по това време в Ню Орлиънс. Губернаторът Куитман щеше да събере втората част от югозападните области и да поеме по-късно тяхното командване. Третата третина щеше да се събере около генерал Амброзио Гонзалес на югоизток. Генерал Нарсиско Лопес щеше да бъде, разбира се, главнокомандващ на всички армии, но този път нямаше намерение да играе активна роля. Честта да поведе атакуващия авангард беше предложена първо на Джеферсън Дейвис, ветеран от войната в Мексико, сенатор на САЩ от щата Мисисипи. Когато той отказа, предложиха на Робърт Е. Лий от войската на Съединените щати. Когато и той отказа, постът беше предаден накрая на Робърт Уейт, офицер, ранен в първия поход, и на Джон Критъндън, чийто чичо Джон Джордън Критъндън беше министър на правосъдието на Съединените щати. След като частите на Уейт и Критъндън заемеха позиции, хората на генерал Гонзалес щяха да се укрепят на североизточното крайбрежие на Куба и да навлязат по-късно във вътрешността на страната, за да се присъединят към другите и да привлекат в своя подкрепа революционните сили на страната. После губернатор Куитман трябваше да нападне Хавана, да завземе крепостта Моро и да освободи пленниците от Контой, да плени генерал-губернатора на Куба, да прочисти страната от испанската администрация и да я освободи от испанско иго. Планът не можеше да се провали. Във всеки случай генерал Лопес беше дълбоко уверен, че нищо не може да се обърка. Той не само издаваше облигации, които щяха да се погасят след нахлуването в Куба и имаха за гаранция общинските земи на острова, но и обещаваше на всеки обикновен войник по пет хиляди долара, когато бъде извоювана победата, на всички офицери предлагаше двойно по-голяма сума и допълнително една от конфискуваните плантации за захарна тръстика.
Дойде Коледа. Джон Куитман можа да се освободи от задълженията си и да се върне, но Роланд не си дойде. Мелани прекара празника с Куитманови в Монмаут и Натчес. Джон Куитман обеща на Мелани, че след по-малко от месец мъжът й ще бъде отново в Ню Орлиънс. Той удържа думата си, но когато Илайза й Мелани слязоха по реката, Роланд отново беше тръгнал, този път да се присъедини към генерал Гонзалес в Алабама. Може би беше проста случайност, че и мадам Дюбоа, актрисата напусна града по същото време, тъй като бе приела един ангажимент в Мобайд.