— Какво значи това? — изфуча той мрачно.
— За кого се мислиш всъщност? — изпъшка тя. — Да не смяташ, че можеш да демонстрираш пред всички историята си с някаква друга жена и да тичаш след нея като кротко паленце, а после да се върнеш и да продължиш оттам, докъдето си спрял? Не, за нищо на света!
— Не съм имал никаква история. Вече се опитах да ти го кажа, но ти не искаш да повярваш. Тогава мисли, по дяволите, каквото щеш. Ти си моя жена. Ти си жената, която желая повече от всяка друга, и аз ще те взема. Не си прави илюзии по този въпрос.
Дъхът на Мелани секна и тя си помисли, че ще се задуши. Червенина пламна по лицето й, когато видя упорития поглед, с който я пронизваха пламтящите очи. Нямаше съмнение, че думите му бяха сериозни. Тя преглътна шумно.
— И ти се задоволяваш с това? — попита тя с глас, който беше по-скоро плах шепот.
— Не — отвърна той и мъка помрачи очите му, докато и ъглите на устата му заигра усмивка, — но все пак е нещо. Преди време веднъж за малко ми се отдаде. Каквито и да са били причините, ти все пак дойде в прегръдките ми, отвърна на докосванията и движенията ми. Все още се надявам, че ще изоставиш бдителността си и това чудо отново ще се случи.
Думите и тембърът му сякаш я лишиха докрай от собствената й воля. За да се противопостави на тази слабост, тя го предупреди със стиснати зъби:
— Няма да се стигне дотам.
— Нека опитаме — предложи той и отпусна устни върху нейните.
Не беше нежен. Целувката му беше жадна и дива. Тя се опита да извърне глава и да се освободи, но той не й позволяваше. Дълбоко някъде в нея се надигна протест, отвращение от неговото надменно господство и от убеждението му, че има право да се разпорежда с живота и желанието й. Предпазливостта я караше да се съпротивлява слабо. Само с хитрост и коварство можеше да се води борба срещу физическата сила. Когато той пусна китката й, положи ръка върху кръглата изпъкналост на гръдта й и издърпа настрана ризата, за да освободи бялата й кожа, тя не направи рязко движение. Устата му се откъсна от нейната, за да притисне към бузата й влажния си огън, устните му бавно продължиха нататък, където вече бе ръката му. Тя плахо вдигна пръсти и ги положи на косата му. Езикът му топло се движеше по нея. Мелани си позволи едно движение и слаб звук се изтръгна дълбоко от гърлото й. Ръката му се спусна надолу, плъзна се пот подгъва на късата й риза и започна чувствено и дълго да гали плоския й корем.
В отговор мускулите й се стегнаха. В този миг тя зарови пръсти в косата му, дръпна главата му назад и същевременно се хвърли срещу него. Той загуби равновесие. Преди да се съвземе отново, тя се измъкна изпод него и се спусна към края на леглото. Беше й все едно дали ще падне, важно беше само да се отърве от него.
С грацията на котка той се хвърли към нея и вкопчи ръка в батистата на ризата й. Платът се скъса. Той на секундата я сграбчи така, че презрамките се врязаха в раменете й, и я издърпа обратно. Преди тя да се осъзнае, хвана ръката й и обгърна хълбоците й, за да я привлече отново към себе си.
Краката й се сплетоха с неговите, а с ръцете си се вкопчи в кръста му и се завъргаляха, докато той легна по гръб. По този начин тя искаше да се отскубне, но той разбра това. Ръцете му здраво се сключиха около нея и тя падна върху гърдите му, притисната от главата до петите върху дългото му мускулесто тяло. Подпря се на лакът, с движение на главата отметна косата от лицето си и погледна надолу към него. Чувстваше как копчетата на униформата му се впиват в нея, но усещаше и огромното му желание. От усилието кръвта шумеше във вените й. Искаше й се да го издере с нокти или да притисне устата си с такава жар към устните му, че болката да заглуши разума й.
Смарагдовозелените очи на Роланд я наблюдаваха внимателно. Той сякаш забеляза колебанието й и усети мига, в който тя реши да се възпротиви на острото си желание. Рязко я хвърли по гръб. За момент дъхът й секна от ярост, но и от тежестта му върху гърдите й. В този кратък промеждутък с няколко бързи движения той свали униформата си и тогава тя отново усети здравината на мъжкото му тяло, което се притискаше към нея. Той я държеше с желязна хватка и тя изтърпя той сам да си създаде удоволствието, което тя не искаше да му даде. Съвсем разкъса комбинезона й, като го дръпна от нея, и потърси медената сладост на женското й тяло. Не остави недокоснато нито едно чувствително място. В най-затънтените ъгълчета на съзнанието си тя му се противопоставяше, забраняваше си всякаква реакция и се затваряше в себе си, но слабините й пареха и я правеха уязвима.