Защо се поколеба той? Защо не заяви, че е невинен? Когато Лия го обвини, той трябваше да я убие на място! Лия!
— Лия гледаше към входа! Сигурно е видяла Шали! Ще я удуша! Тя ме вкара в тоя капан и ме плени, Бяла стрела. Забавих се с отговора, колебаех се, защото размишлявах върху думите й и се опитвах да си спомня онази нощ. Не мога да повярвам, че съм я докосвал! Тя лъже! Знам, че лъже! Но как мога да го докажа? — обърна се той към Бялата стрела за помощ.
Отчаян и разгневен, Сивия орел се удари с юмрук по гърдите.
— О, колко съм бил сляп или безумен! — избухна той, изведнъж.
— Спомни ли си нещо? — нетърпеливо запита приятелят му.
— Да! — весело каза той и започна да крачи, вглъбен в себе си.
— Какво? — запита приятелят му в очакване.
— Когато мъж проникне в женско тяло, воден от буйна страст, после не остава ли някаква следа? Правил съм любов безброй пъти, а защо забравих за това, докато ме лъжеше? Преди да заспя, докоснах мъжеството си. Не съм влизал в тялото й! — обяви той, спомняйки си ясно липсата на влага.
— Защо се осмелява да лъже така? — запита Бялата стрела.
— Вероятно носи дете на Бягащия вълк. Може би се е надявала, че няма да си спомня онази нощ. Тя ме желае и се опитва да прехвърли вината върху мен. Дали иска да си отмъсти на мен или на всекиго поотделно? — размишляваше той на глас.
— Мракът в сърцето й е огромен. Тя яростно се бори за нещо, което не може да постигне. Предателството й няма да й се размине без наказание. Детето не бива да носи заразата в кръвта си.
— Ако въобще има дете — Сивия орел се присмя скептично. — Трябва да отида при Шали и й кажа за това. Вярвам, че ще ми повярва!
Той се отдалечи бързо с походка на пантера, а Бялата стрела поклати глава при мисълта, че Шали все още се чувства прекалено обидена и унизена, за да го изслуша.
Сивия орел отиде в шатрата, грабна жена си и я заведе на същото пустинно място, където имаха преди кошмарен разговор. Шали се съпротивляваше на силата и устрема му, но напразно. За да избегне грозна сцена пред очите на сина им, тя се остави да бъде вдигната от силните му ръце. По пътя той не продума, но нарочно я занесе на същото място, преди да положи краката й върху голата земя. Хвана я за раменете, за да не й позволи да избяга. Беше стиснал челюсти в явна решителност. Напрегнатият му поглед издаваше непреклонна воля и гняв. Стоеше, висок и изправен, тялото му напрегнато, а умът — нащрек.
Тя се взираше в него полусърдито, полупредизвикателно.
— Свали си мръсните ръце от мен, изменник такъв! Нямаме какво да си кажем! Утре си тръгвам! — изкрещя тя, тялото й трепереше, тя се стараеше да удържа изблика на чувствата си. Мъжът, когото обичаше, най-брутално бе стъпкал сърцето й, а сега настояваше да й обясни как бе извършил това престъпление! Да не би той да очаква от нея да се държи все едно че нищо не се е случило? Да не би да предполага, че тя ще падне в предателските му ръце и ще забрави случилото се? По дяволите, как може да е тъй упорит? Проклет да е заради магическата сила, с която привличаше сърцето и тялото й!
За нейно изумление той отхвърли глава назад и се разсмя весело, черната му коса се развяваше от нощния вятър! Черните му очи, които се вглеждаха в нейните, блестяха закачливо! Мъжественото му тяло с цвят на канела се отпусна, всяко мускулче танцуваше при движенията му. Самоувереността и гордостта му изпълниха прозрачния въздух като благоухание на цвете. Измамна усмивка играеше на плътните му чувствени устни. Нежност и удоволствие проблясваха в тези черни като абаносово дърво очи. Най-хубавото тяло на най-красивия мъж! Тя го наблюдаваше с любопитство и неволно възхищение.
Когато забеляза, че се е успокоила, той й се усмихна с обич и заговори с ясен и мек глас, който развълнува сърцето й.
— Спомних си онази нощ, малка моя. Заклевам ти се, че не съм докосвал Лия. Ако е бременна, детето не е мое. Заклевам ти се в живота и честта си, не съм я обладавал.
Изумена от този обрат, тя зяпна. Дали я заблуждаваше, или казваше истината? Съмнението веднага пролича в погледа й. Той стисна челюсти и смръщи очи.
— Значи не ми вярваш, така ли? — беше готов да се ядоса.
— Как да ти вярвам, когато ти се „кълнеш“, че никога не си я докосвал? — саркастично отвърна тя. — Можеш да се закълнеш, че не си я обладал, ако това е истината. Но не можеш да се закълнеш, че никога не си я докосвал, нито пък че тя никога не те е докосвала с огнена страст — натякна му тя.
— Не съм я взимал! Детето, ако то съществува, не е мое! — повтори той разпалено, без да отговаря на другите й обвинения.