— Ще се върна колкото е възможно по-бързо, Шали, но го правя заради двамата. Ако продължаваме да си късаме нервите по този начин, ние ще унищожим любовта и спокойствието си.
Тя се изненада, внезапно проумявайки, че отчаяно й се искаше да се люби с него в този момент, на това място. Какъв абсурд, тъкмо след като му каза, че сексът не е панацея! Значи думите й не отговаряха на онова, което изпитваше! Възможно ли е, че при съединението на телата им някакси и сърцата и душите им се съединяваха и успокояваха разбунтувалите се води по някакъв магически начин?
Тя го погледна.
— Обещавам да не изрека нито една жестока дума към теб. Обичам те, Уанмди Хота. Заклевам се от цялото си сърце.
— Обстоятелствата ни разкриха много неизвестни неща, Шали. Чувството ни е било сляпо и егоистично. Трябва да размислим върху тези неща, които заплашват любовта ни, които ни карат да се страхуваме от загубата й. Не бива да ни е страх. Трябва да победим страха, а също и недоверието. Една раздяла ще отвори очите и душите ни към истината.
— Обичаш ли ме? — безпомощно запита тя.
Той вдигна очи нагоре, а мълчанието му раздираше душата й. Бездънният му поглед се върна към бледото й лице и пълни със сълзи очи.
— Да, Шали, но не всичко е наред между нас.
— Ако се обичаме, не е ли това най-важното?
— Ти спомена, че известно време трябва да сме сами и аз смятам, че засега това е най-добре. Тревожи ме фактът, че любовта ни не е достатъчно силна, за да победи злото, което влезе в живота ни.
Дали гордостта или вината говореше чрез чувствените му устни? Защо не можеше да я вземе в обятията си и отново всичко да е наред помежду им? Дали пропастта между тях не се разширява непрекъснато, без да могат да я спрат? Той беше прав — нещо не беше наред.
— Моята любов е достатъчно силна, за да прости и да забрави тези последни луни, съпруже мой. При теб не е ли така?
— Ти ме объркваш, Шали. Когато започнахме разговора, ти ми обърна гръб и ми каза, че ти е необходимо време. Сега, след като аз се съгласих, постъпваш като обидена. Преди нямаше прошка. Откъде изведнъж дойде тя? Ти твърдеше, че между нас е изправена Лия и че любовта ни е слаба. Сега ми заявяваш, че е силна и сигурна. Не може и двете да са верни, нито пък всичко да се промени тъй бързо.
— Бях разстроена и обидена, бях ревнива и сърдита. Докато разговаряхме, много неща ми се изясниха. В много отношения бях сгрешила. Нахвърлих се върху теб и те обидих, както и ти ме засегна. Не бих искала да бъде така.
— Щом те обвиних, че искаш отплата, ти се разгневи и го отрече. Сега пък ми казваш, че си искала да ме накажеш. Не бива да се обиждаме един друг.
Очите й изследваха непоколебимото му изражение.
— Не искаш да разбереш и мен, така ли? Искаш да се пречистиш, а какво ще стане с мен? Когато наказваш себе си, значи наказваш и мен. Хайде да сложим край, Уанмди Хота — смирено го помоли тя.
— На неприязънта или на любовта ни? — запита той също тъй странно.
— Ако трябва да зададеш такъв въпрос, това означава, че пропастта между нас е по-голяма, отколкото осъзнаваме. Предлагам ти любов, прошка и разбирателство. Ако това не е достатъчно, за да срине стената между нас, тогава си търси твоите отговори и нужди, където искаш — предаде се тя с прекъсващ глас, устните и брадичката й трепереха. — Иди и намери сам отговорите си, след като аз не мога да ти ги дам. — Тя се обърна, тъй като не бе в състояние да го погледне в лицето.
Как можеше да й се предложи, след като е опетнен? Първо трябва да се пречисти. После ще я потърси отново.
— Ще се върна веднага, щом това стане, Шали — тихо й съобщи той, едва сдържайки се да я притисне в прегръдките си. Но нещата трябваше да се уредят, а не да се потулят. — Ще помоля Бялата стрела да бди над теб и нашия син, докато се върна. Ти също трябва да пречистиш сърцето си.
— Ако този път тръгнеш, Уанмди Хота, може би никога няма да можем да огладим нещата между нас. Трябва да сме заедно, за да разрешим този проблем — увещаваше го тя с шепот. Беше останала с гръб към него, а сълзите се спускаха по бузите й и падаха върху роклята й.
Защо той отказваше да отвори вратата, която ги разделяше? Все още й изглеждаше странен. Как ритуал, свързан с потене и молитви, може да помогне на подобен емоционален проблем? Възможно ли е вината и срамът да напуснат тъй лесно тялото във вид на пот? Щеше да отиде, да намери някое тъмно тайно място и там да се обвие с пара сред горещи камъни и чиста вода. Щеше да седи и да пее песни под въздействието на пезула ютас, докато силното му тяло пусне пот. Щеше да мисли, да разсъждава и да се моли. А през цялото това време тя щеше да бъде сама, щеше да страда и да умира вътрешно. Почувства се толкова уязвима и безсилна, но не можеше да промени нещата.