— Лия не постигна победа, Бяла стрела, но си отмъсти. Тя не зае моето място, но ни раздели. Никога вече няма да бъде същото. Той дори не може да ме погледне, да ме докосне и да остане до мен, когато имам такава нужда от него.
— Щом Великият дух го призове, Тревисти очи, един воин трябва да се подчини. Той се страхуваше да те докосне, за да не отслабне волята му. Докато се върне, аз ще се грижа за теб и за Сияйната стрела.
Тя забеляза топлия му и искрен поглед.
— Той не търси дух от Уакантанка, приятелю, тръгнал е да търси гордостта си и да се излекува от вината си. Иска да ме накаже задето му показах, че е виновен наред с Лия за всичко. Откакто ме раниха, ние непрекъснато се отдалечаваме, скоро ще бъдем тъй далеч един от друг, че няма да можем да се намерим. Аз го губя, Бяла стрела, и не знам как да го спра.
— Не, Шали. Не е така. Той те обича и ти го обичаш. Това е само един камък на вашата пътека, той ще го отмести и отново ще бъдете щастливи.
— Какво ще кажат останалите, щом научат, че ме е оставил?
— Често призовават воините да тръгнат нанякъде. Забравила ли си? Той е водач, а сега времената са опасни. За него е естествено да потърси някакъв път и да се пречисти. Скоро ще се върне. Не помагай на Лия да спечели, Шали. Ако го обичаш, бори се за него.
— Използвах всяко умение, което имам, Бяла стрела. Не успях. Той не искаше да остане и да разрешим въпросите помежду си. Даже не ме целуна за довиждане и не ме прегърна и за миг. Не ми и каза, че ме обича.
— А ти направи ли го? — уместно запита той, знаейки отговора, тъй като ги бе наблюдавал.
— Не успях. Цялата ми сила ми бе необходима, за да мълча и да го оставя да тръгне.
— С него е било същото, Шали. Той е Сивия орел и от него много се очаква. Трудно му е да забележи каквато и да е слабост у себе си.
— Да не би една целувка за довиждане и прегръдка да са белег на слабост? Аз съм негова съпруга!
— Той не би могъл да те докосне, а след това да тръгне. Ти си единствената жена, която е в сърцето му.
— Ако това е вярно, защо ние двамата толкова страдаме? — извика тя.
— Любов като вашата рядко се случва, Шали. Злото не може да понесе подобна привързаност и щастие. То използва Лия, за да ги разруши. Не се поддавай, Шали. Гордостта и гнева са тайните оръжия на злото. Победи врага си, а не съпруга си — нежно я посъветва той. — Ела, хайде да се връщаме.
Помогна й да се изправи на крака. Тя му се усмихна, а после обви ръце около тънкия му кръст.
— Какво бих направила без теб, Бяла стрела? Колко пъти си спасявал живота ми, щастието, разума ми? Обичам те, приятелю — възкликна тя и го прегърна силно.
Той я притисна, борейки се с мечтата тя да му беше жена. Целуна я леко по челото, после внимателно пое ръката й и я поведе обратно към лагера. Молеше се Сивия орел да се върне скоро по две причини: ловът за бизони наближаваше, а освен това не беше безопасно за него да бъде толкова близо до Шали. Дали тази опасна любов ще се противи да се превърне в обикновена привързаност? От години той криеше любовта и желанието си към жената на най-добрия си приятел. Ако някой ден убиеха Сивия орел, той щеше да вземе Шали за жена. Затова ли още не си беше взел съпруга? Животът на Сивия орел беше в непрекъсната опасност, а той глупаво чакаше… О, не! — сърдито се обвини Бялата стрела. Никога няма да пожелае смъртта на приятеля си, за да притежава жената, която и двамата обичаха. Трябва да си намери съпруга и да сложи край на натрапчивата идея за Шали. Само тогава щеше да постигне мир и спокойствие.
ГЛАВА СЕДЕМНАДЕСЕТА
Два дни изминаха толкова бавно, че Шали се изтощи от непоносимото чакане. Колко време щеше да отнеме това пречистване? Сивия орел й липсваше невъобразимо. Бялата стрела беше непрекъснато до нея, повдигаше духа й, когато бе необходимо, разсмиваше я, щом видеше, че е готова да заплаче, играеше със Сияйната стрела Той се хранеше и разговаряше с тях, ходеше на лов и им носеше месо, защитаваше ги, обичаше ги и се грижеше за тях като предан съпруг и баща.
Шали и Бялата стрела станаха приятели малко след като тя срещна бъдещия си съпруг. Поради ранга си Сивия орел не можеше да и предложи приятелството си и непринудените отношения, които има ха с Бялата стрела още от началото. Прекарваха много време заедно, разбираха се прекрасно. Разсмиваха се един друг. Близки по душа, те се радваха на хубави отношения. Тъй като бяха спокойни и Бялата стрела се държеше съвсем приятелски, тя нямаше представа за любовта му.
През тези първи дни преди много години тя усети, че го привлича физически. Но любовта и уважението му към Сивия орел не позволяваше да се развие истинска любов или поне тя така си мислеше С времето приятелството им се задълбочи. Той привикна да крие любовта си, да я представя само като привързаност и радостна близост Докато беше пленница на Сивия орел, Бялата стрела няколко пъти я спаси от наказания, помагаше й и я окуражаваше. Но в критични моменти като тази ролята на защитник го измъчваше. Искаше му се да я утеши не като приятел.