— Сега, Лия, кажи всичко, което извърши и което замисляше да сториш.
— Няма да ми повярваш! — нагло отвърна тя.
— Ако говориш истината, ще ти повярвам.
— Не мога! Сивия орел и Бягащия мъж ще ме убият!
— Ако не го направиш, аз ще те убия. Докато броя до десет, трябва да започнеш, в противен случай езикът ти ще остане в ръката ми, за да не изрича повече лъжи и да не причинява повече неприятности. Едно… две…
— Не можеш да го извършиш! Няма да ти позволят!
— Кой няма за ми позволи, Лия?
— Бягащия мъж и Сивия орел.
— Но те не са тук, нали? Други видяха как ме нападаш. Да не мислиш, че ще ме обвинят, че съм се защитила?
— Иска ми се сержант Старнс да те беше пробол със сабята си, вместо да те удря по главата с приклада на пушката! Много лошо, че онези двама войници нямаха време да те изнасилят, както искаха да направят! — бързо изрече тя.
Шали се вкамени.
— Откъде знаеш, че той е сержант и че са били двама? — запита тя. Лия млъкна, а после отбранително се присмя:
— Сигурно съм чула някой да го споменава.
— Господи, всъщност ти си била свидетелка на нападението ми и нищо не си казала! Била си достатъчно близо, за да чуеш имената им и да разбереш плановете им! Ами ако бяха убили Сияйната стрела? Дори не си викнала за помощ! Колко време изчака, преди да нападнеш съпруга ми?
Изражението на Лия стана предизвикателно. Шали разказа на Бялата стрела какво чу от жената. Яростта му изплаши Лия. Той извади ножа си от кожения калъф, висящ на кръста му, и щеше да я убие, ако Шали не го беше спряла. Лия изкрещя от ужас. Тези двамата да не са полудели? Наистина ли щяха да постъпят тъй жестоко с нея? Защо ли така искаха истината? Реши да опита с лукавство. Шали кипеше от възмущение.
— Ако беше извикала помощ, още същия ден щяха да ме спасят. Искала си да умра, нали? Ти си даже по-лоша, отколкото си представях. Сега разбирам защо така се изуми от завръщането ми. Наистина си вярвала, че тогава са ме убили. Прикрила си видяното. Затова не са успели да открият истинската ми следа. Омразата и злобата ти нямат ли граници? Значи така, вещице, искаш да умра… — промърмори тя замислено.
— Добре! Видях, че те нападат и не изтичах за помощ! Страхувах се да не ме убият, понеже не съм индианка. Правех се, че не зная нищо. Грижех се за сина ти. Мислех, че са те убили.
— Искаш да кажеш, че си се надявала! Ти си демон от ада, Лия Уинстън, и с радост отново ще те пратя там! Но веднъж завинаги ще кажеш истината. Три… четири… пет… шест…
Бялата жена се гърчеше, но мълчеше.
— Седем… осем… девет… десет… — Бялата стрела я държеше здраво. — Аз ще го направя — блъфира тя за последен път, чудейки се какво ще стане, ако Лия извика.
Лия не извика. Със стиснати зъби и злоба, бушуваща в смарагдовите й очи, тя разказа на Шали почти всичко. Но гледаше да подчертае каква наслада доставяла на мъжете. Единственият въпрос, които не зачекна, беше този за бременността й — това беше последната й надежда за спасение. Трябваше да намери начин да избяга, но след като убие съперницата си.
Шали се усмихна победоносно, а после се обърна презрително към нея:
— Всеки мъж би бил доволен от такива удоволствия. Няма да те питам за детето, Лия. Искам да те гледам как се гърчиш от страх, очаквайки месечното си неразположение, с което ще дойде и краят на живота ти. Всеки ден ще бъдеш внимателно наблюдавана — заяви тя, все едно че четеше мислите на Лия.
— Ти каза, че ще ме отпратиш, ако ти кажа всичко. Значи ме излъга. Понякога човек може да сбърка с бременността.
— Да сбърка да — но не нарочно. Аз съм сигурна, че ти не носиш никакво дете, но ще си удържа на думата. Ако искаш да се изповядаш на Бягащия вълк още днес, аз ще го убедя да те изпрати в друг лагер. Той ще го направи заради мен. Може би ще е по-умно и безопасно да сложим край на тази работа, преди Сивия орел да се е върнал. Трудно ще удържим отмъстителната му ръка. Не бих желала да те видя мъртва, Лия, а само изгонена от лагера.
— Добрината ти ме удивлява, принцесо Шали — с горчивина отбеляза Лия. — Но разбира се, положението ти го позволява. Е, ти спечели. Какво повече искаш от мен? Обичам го толкова, колкото и ти! Исках само да ти го отнема и да живея с него.
— Отдавна те предупредих за последиците от подобни глупави и похотливи мечти. Аз нямам власт тук, разполагам само с любовта и уважението на народа си. Ти живя добре с нас, по-добре от всеки друг роб. Защо се отказа от този живот? Аз спечелих, но ти причини много мъка в нашия лагер. Ти само говориш за голяма любов, но смятам, че всъщност не умееш да обичаш. Сърцето ти е зло, а съзнанието ти болно. — На Бялата стрела тя каза да я развърже. — Дете на Бягащия мъж ли носиш, Лия?