— Да — обяви тя, страхувайки се да се довери на тази нова Шали.
— Ако не си бременна, аз ще се опитам да спася живота ти. Ако си, ще останеш тук само докато детето се роди.
Изумена, Лия неразумно извика:
— Ще отнемеш дете от гърдите на майка му! Какво чудовище си ти? — Хвърли й безумен поглед, на който никой не обърна внимание.
— Няма да ти позволят да останеш тук. Исках да знаеш, че ние ще се грижим за детето. Само ако научат каква роля си изиграла при нападението ми, ще те бичуват до смърт. След като си го направила и го призна, само се моля да е истина и за детето. Ако не е тъй, дано мога да спра ръцете им, които ще те убият за тази лъжа. Върви, Лия, иди да си вършиш работата. Не изричай повече лъжи, иначе ще оттегля помощта си — предупреди тя Лия, чудейки се дали трябва въобще да помага на тази жена.
Лия се обърна и затича към лагера, сякаш някакъв демон я беше подгонил. Шати се облегна на едно голямо дърво, въздъхна тежко, тази случка я беше оставила без сили. Сивия орел беше невинен. Както и Лия призна, той не беше я любил в онази злокобна нощ. Каква сложна и опасна мрежа от лъжи бе оплел този женски паяк!
— Дано Сивия орел се върне днес, Бяла стрела. Вече минаха три дни. Колко още ще се бави? Имам толкова неща да му разказвам. Обичам го и страшно се нуждая от него. Сигурно дълбоко съм го наранила със съмненията си.
— Би могъл да се върне това слънце, Шали, или да отсъства още много дълго.
— Тогава аз трябва да отида при него и да му разкажа всичко, което тежи на сърцето ми. Колко много изстрадахме. Време е да уредим това веднъж и завинаги — възкликна Шали щастливо.
— Не може, Шали. Не е разрешено — бързо й възрази той.
— Сигурно досега достатъчно се е молил и се е пречистил, Бяла стрела. Представям си, че седи някъде нещастен и замислен като мен. Моля те, трябва да отида при него. Къде е?
Знаейки, че съществува само един начин да я спре, той се усмихна и поклати глава.
— Има много места, където трябва да се търси Великия дух. Може да е наблизо, но може да е отишъл до Свещените планини край зимния лагер. Ако не успее да се свърже на едно място с Уанкантанка, ще отиде на друго. Не е възможно да го намериш. Трябва да изчакаме завръщането му — не й каза истината той.
— Но кога ще стане това? — запита тя раздразнена.
— Не знам, Шали — отвърна той честно този път.
— Трябва да знае какво разказа Лия. Вярвам, че от тези думи ще олекне на сърцето и съвестта му. Сигурен ли си, че не можем да го намерим?
— Той е като игла в купа сено, Тревисти очи.
— Но пролетният лов за бизони започва утре. Защо да не се върне за него? Какво ще кажат другите, ако той отсъства?
— Нищо. Човек отговаря първо на Великия дух. Избраха мен да заема мястото му, докато той се върне.
Тази новина я жегна.
— Ловът за бизони продължава седмици, Бяла стрела. Кой ще се грижи за мен и за Сияйната стрела?
— Шали — меко я укори той, — мъжете се грижат за всички семейства, докато воините ловуват. Къде отиде твоя остър ум? — игриво я закачи той.
— Там, където упоритият ми и горд съпруг се крие.
— Докато ме няма, трябва внимателно да наблюдаваш Лия. Тя е опасна и изобретателна — предупреди той Шали.
— Знам — разсеяно се съгласи тя. — Хайде, ела при нас за късното ядене — с леко сърце му предложи тя.
— Ако ми намериш някоя добра жена, с която да се събера, животът би бил по-лесен за мен — палаво предложи той, за да смени темата на разговора.
— Сериозно ли говориш? — възкликна Шали и здраво се хвана за думите му.
— Мина ми времето, не си ли съгласна? — усмихна се той, предавайки се най-накрая на съдбата, която нямаше как да промени. Може би отговорът е друга жена.
Весел смях изпълни въздуха.
— Имаш ли някого предвид? — намекна тя с любопитство.
— Ти ще ми помогнеш да избера — ловко отблъсна той въпроса й.
— Един мъж трябва сам да избере жена си, Бяла стрела. Има ли някоя, която да заглеждаш и от която дъхът ти да спира?
— Само Тревисти очи, но тя е омъжена за един силен и ревнив воин. Май че трябва да я открадна от леглото му, докато го няма — весело я подразни той, като прикри чувствата си.
— Ако знае, че друг въздиша по мен, сигурно ще побърза, за да защити територията си.
— Това е голям подвиг — да откраднеш жената на вожд или на известен воин. Но да откраднеш най-красивата, сигурно се равнява на десет подвига.