Ръцете й се движеха по гърба му нагоре-надолу и се радваха на силата на жилавите му мускули. Устните му не напускаха нейните, тъй като страстта й беше тъй голяма, че тя не би могла да спре стоновете си, а те биха могли да събудят сина им.
Бушуващите талази на страстта се спуснаха стремглаво към бента и го пръснаха на парченца. Шали бе понесена от силните течения на блаженството, отдадена на дивата вълна, изхвърляща я към свободата и успокоението.
Когато потокът на нейната страст започна да утихва, Сивият орел бързо я последва, преди тя да е стигнала най-тихите води. Отпускайки юздите на мъжеството си, той се втурна напред, за да я догони. Освобождението му беше толкова силно, че тялото му се разтрепери, избухвайки в нея. Той се понесе по силните вълни, докато всички спазми престанаха и после се потопиха заедно с Шали в спокойните води, които леко ги обливаха.
Дишаше задъхано, а сърцето му биеше бурно. Прошепна й?
— Уасте чедаке, Синстина. Уасте чедаке.
Той се изтърколи на лявата си страна и я понесе със себе си, за да не се прекъсва контактът им. Тя го погали по бузата, след това отхвърли гарвановочерната коса от бронзовото му рамо. Погали гладката кожа и бавно спусна ръка към гърдите му, нагоре по врата и стигна до устните му. Щом очите им се срещнаха, тя изрече:
— Както и аз те обичам. Ти си много силен и мъжествен, небесни мой воине.
— Беше ми по-необходима от храната и въздуха, мъничка моя. Ти ме правиш щастлив тъй, както нищо друго на света. При такова щастие всеки орел би се извисил и би се понесъл като вятъра. Ако тази вечер страстта ти не беше колкото моята, Тревисти очи, сега само аз щях да се усмихвам щастливо. Загубвам всякакъв контрол само като те погледна или те докосна. Може би знаеш, че последният ден на пречистването включва подсилване на тялото с храна и почивка? — весело й припомни той.
— Ако аз съм твоята храна и спокойствие, можеше да не се лишаваш от тях толкова дълго — весело изрече тя и му се засмя, наведе се напред и захапа долната му устна.
— Защо мислиш, че яздих като вятъра насам в тъмнината? — възкликна той, а от веселата му усмивка сърцето й подскочи.
— Защото орелът е имал нужда да зашити и да се порадва на своята земя.
— Ти ли си моята земя? — предизвикателно се пошегува той и отмахна един кестеняв кичур, който му пречеше да вижда цялото й тяло.
Тя докосна лъскавата си огърлица и се усмихна.
— Това казва на целия свят, че съм твоя.
— Щеше ли да бъде така, ако не бях поискал ръката ти и не те накарах да се омъжиш за мен? — каза той, лукаво продължавайки играта, до която често стигаха.
— Ако тя не беше около шията ми, сигурно очите и сърцето ми биха блестели по-силно от нея. Аз ти принадлежа много по-отдавна, от момента, в който поиска да се ожениш за мен. Ако не беше дошъл да ме вземеш, някой ден щях да открадна един кон и щях да те отвлека. Щях да те отнеса на някое тайно място и щях да те държа като мой заложник. Щях да те подлудя от желание, докато нямаше да можеш да ми устоиш.
— Как така, аз и без това никога не мога да ти устоя, Тревисти очи?
— Щях да отслабя волята и тялото ти.
Той се усмихна леко.
— Не ме ли предпочиташ силен?
— Предпочитам те такъв, какъвто си. Няма друг като теб.
— В какъв смисъл никой не може да се сравнява с мен? — настоя той, тъй като му беше приятно да го чуе.
— Във всичко, моя любов. Във всичко…
— Във всичко ли? — запита я сериозно.
Тя се усмихна.
— Всеки друг е само като една частица от теб. Ако не беше тъй, ти нямаше да си Сивия орел. Ако не си Сивия орел, значи не си мъжът, когото обичам…
— Както и аз те обичам всякак — отвърна той със страст.
— Всякак? — пое тя предизвикателството му, усмихвайки се.
— Обичам всичко, което едно време беше Алиша Уилямс, всичко, което сега е принцеса Шати. Обичам те цялата.
Тя се усмихна доволна.
— Вярно, любов моя, аз съм принцеса Шали. Алиша беше само име, а не жена.
— Алиша не е умряла, мъничка моя. Тя само се превърна в принцеса Шали, моята жена, моята съпруга. Само името беше на бяла жена, а сега ти си индианка. Тя се взря в очите му.
— В пещерата ли се убеди в тази истина?
— Великият дух ми показа много неща, Шали. Кръвта ти е червена като моята. В нея тече само живот, а не злото на белите. Злото живее в сърцата и умовете, им. Твоите не са такива. Ти си индианка. Това виждам и чувствам, когато те погледна и те докосна.