Сърцето й се понесе свободно и леко като перце на вятъра.
— Обичам те — заяви му тя.
Погледът му милваше очарователното й лице.
— Знам, малка моя. — Устните му потърсиха нейните и запалиха поутихналия огън, който никога нямаше да спре да гори в тях.
По-късно, докато лежаха прегърнати в приятната отмала след любовта, те разговаряха за много неща.
— Щом Уи покаже лицето си, Тревисти очи, трябва да тръгна…
Тя притисна пръст до устните му.
— Не говори повече за раздяла, любими. Тази нощ съществуваме само ние. Но трябва да ми обещаеш, че ще пазиш живота си с цялата си хитрост и смелост, защото без теб аз съм нищо.
— Ще приберем телата на нашите хора. Но аз ще се върна при теб, преди да отмъстя за смъртта им. Не се страхувай, Тревисти очи, защото още не ми е дошло времето да отида при Уанкантанка. Той ми разкри много неща. Нашият народ ще добие величие, каквото другите народи нямат. Белите ще се страхуват от силата на сиукската нация. Ще минат много зими, малка моя, но Слънчевия облак ще дойде при нас.
Тя го погледна и се засмя.
— Какво ти разкри Великият дух за другия ни син?
— Трябва да бъдем търпеливи. Когато видението се появи пред мен, аз видях как Сияйната стрела язди до мен. Много преди да отидем при Великия дух, нашите синове ще яздят заедно срещу белите. И двамата ще станат големи вождове. — Сънищата и привиденията съдържаха силна магия, в която те не се съмняваха.
Облак премина през погледа му. Шали забеляза, че настроението му веднага се промени.
— Уанканканка нещо тревожно ли ти е разкрил?
— Имаше много видения, които не успях да проумея. Бягащия мъж умираше в леглото си. Един воин пристъпи от близката сянка. Хем беше Сивия орел, хем не беше. Кой освен моят син може да има същото лице като моето? Надявам се това да означава, че Бягащия мъж ще доживее да види сина ми голям.
Погледна я особено и някакъв неуловим хлад мина през тялото и. Той я притисна към себе си, за да я успокои с топлината си.
— Много пъти нож проблясва пред лицето ти. Може би съм сънувал как веднъж много отдавна Чела се опита да те убие. Но въпреки всичко трябва да внимаваш. Обещай ми.
Тя забеляза, че той е съвсем сериозен, затова се усмихна и обеща. Това, че индианците толкова силно вярваха в сънищата, често я объркваше. Наистина много пъти той й бе говорил за неща, които по-късно се случваха. Дали се дължеше на ясно проникновение и логика, или така се приемаха някакви тайнствени предупреждения? Кой можеше да обясни загадката на живота? Но индианците вярваха в подобни знаци, следователно тя трябваше да ги приема сериозно.
Той дълбоко вярваше, че някой ден ще имат още един син. Сега този сън го изпълваше с търпение и доволство. Но защо тя реагира тъй необяснимо на първото му разкритие? Защо усещаше, че чрез това предчувствие трябваше да се предаде някакво съобщение? Тъй като знаеше колко често виденията му се превръщаха в реалност, тя го слушаше внимателно.
Сивият орел хвърли поглед към спящото тяло на сина им. В очите му се появи тъга, от която тя се боеше.
— Семето на Сивия орел няма да премине през първия ни син, Шали, величието на Оглала ще живее чрез Слънчевия облак и неговите деца.
Тя побледня и усети тръпки.
— Искаш да кажеш, че ще бъде убит ли?
— Не, малка моя. Но Слънчевия облак ще язди като вожд преди Сияйната стрела да е достатъчно стар, за да предаде поста на своя син. Слънчевият облак ще бъде толкова велик, колкото много малко воини. Подвизите му ще надминат дори моите. Много зими след като ние ще сме отишли при Великия дух, потомците на Слънчевия облак ще съперничат по сила на бледоликите. Белите ще се чудят на величието на онзи, който е взел името си от бизона, който се съветва с мъдростта и който язди с неотразима смелост и умение.
— Не те разбирам. Как Слънчевия облак ще отнеме титлата на вожд от по-големия си брат? — тревожно запита тя, представяйки си яростна битка за власт между двамата й сина.
— Жена ще влезе в живота му, любовта й ще победи силата му. — В тона му се усети горчивина, а погледът му стана леден.
— Жена ли? Но коя? Как любовта на една жена ще го накара да загуби титлата?
— Не знам. Но той ще предпочете нейната любов пред задължението си. Лицето й не се видя много ясно, но тя носеше и таеше у себе си нещо враждебно.
— Сигурно е работа на Уанкантанка да прехвърли всичко на Слънчевия облак. Ако величието ще живее чрез него, тогава той пръв трябва да стане вожд. Може би Великият дух дава тази жена на нашия син за сметка на загубата и му осигурява мир и любов. Може ли такава силна любов да бъде грешна, съпруже? Няма ли да стане голям воин?