Обилната й влага улесняваше яростните му удари. Бедрата му се движеха напред-назад, докато горещата му течност избухна в тялото й. Всеки негов спазъм омайваше Лия. Стегнатата й тясна утроба сякаш го всмукваше, което го докара до безумие. Той се олюля от успешно свършената задача и започна болезнено да хапе щръкналите зърна на гърдите й.
Лия пак не извика. Странно, но след първоначалното грубо обладаване плътта й жадно приемаше дивашките му набези. Докато той стенеше от удоволствие и възбуда, необикновена радост се разля по жилите й. Ето, тя владееше този влиятелен мъж. Той беше като малко дете, а тя — апетитна примамка. Отново и отново Бягащия вълк вкусваше насладата, изпълвайки Лия със странни усещания. Тя установи, че силният вожд е опиянен от радостта, което му даваше тялото й. Като изгладняло животно той лакомо я поглъщаше, задоволявайки глада си. Болката се преля в приятна възбуда. Всеки път, когато проникваше в нея, сякаш галеше изопнатите й нерви, които молеха за още ласки. Най-необикновеното от всичко беше, че щом тласъците му се превърнаха в бесни удари, а зъбите му израниха до кръв гърдите й, я обзе диво ликуване. Колкото по-груб ставаше той, толкова по-голяма наслада изпитваше Лия! Скоро борбата я опияни, болката от удоволствието се превърна в необходимост и тя копнеше за нея все повече и повече.
Всъщност Бягащия вълк не беше мъж, склонен към дивашки съвкупления, но тъй като дълго време не бе имал жена, беше като омагьосан и не осъзнаваше, че бялото момиче под него го ръководи според желанията си. Тялото й се извиваше и го пресрещаше, приканвайки пулсиращото му мъжество да прониква все по-силно и по-дълбоко в утробата й. Той почти обезумя от удоволствие, когато тя сграбчи посивялата му глава и започна да движи устата му от едната си гърда към другата, за да получат и двете по равно от насладата. Беше докрай замаян и възпламенен, докато тя се гърчеше под него, обхваната от все по-болезнени желания. Щом течността му експлодира в напрегнатото й, преливащо от похот тяло, той смука и хапа зърната й, докато ги разрани. Но Лия не се съпротивляваше, а го предизвикваше към нови буйства, за да го покори.
Докато лежаха изтощени върху постелята, Лия се наслаждаваше на тайнственото и окриляващо усещане. Щом Бягащия вълк можеше да събуди такова безумно удоволствие, тя си представи какво би могъл да стори с тялото й неговият мъжествен и прекрасен син! Каквото и да й струва, тя ще се добере до Сивия орел и ще го омае. Вождът спеше тихо. Лия се изправи на лакът, за да го разгледа отблизо. Не беше толкова стар, колкото си мислеше. Всъщност Бягащия вълк не бе изгубил своята сурова красота и физическа привлекателност. Не беше забелязвала досега, но той беше много хубав в лице и в тяло.
Погледът й изследва всяка линия на все още яката му снага. Когато се спря на мъжеството му, тя установи внушителните му размери дори сега, когато възбудата бе преминала. Очите й блеснаха, сякаш искаше да го събуди за нов живот. Зашеметено до лудост от тези прекрасни нови изживявания, бялата пленница най-накрая се отпусна в продължителен сън.
На следващият ден Лия и Шали внимателно се отбягваха, сякаш всяка от тях се боеше, че другата би могла да отгатне бушуващите й чувства. През нощта Лия и Бягащия вълк повториха животинското си съвкупление. Измина още един ден, в който Шали и Лия внимаваха да не се срещнат.
Лия забелязваше нещо ново и смайващо — вождът непрекъснато я дебнеше и се мъкнеше подире й като разгонен самец след женската си. Явно похотливият стар пес не можеше да дочака вечерта! Значи тя, презряната бяла робиня, притежаваше силна магия между краката си. Това я накара да се разтрепери пяла от злорадство. Още малко усилие и време и щеше да го подчини напълно. Щеше да го оплете здраво в мрежите си и скоро той щеше да стане неин роб! Тогава тя можеше да прави каквото си поиска. Щеше да го държи здраво. Веднъж пристрастен към нея, старецът щеше да й се подчинява и да изпълнява всеки неин каприз. В противен случай рискуваше да намери незаинтересувано тяло под себе си! Тя щеше да се превърне в силен наркотик за него, на който той нямаше да може да устои. А щом й станеше роб в страстта, щеше да го принуди да купи някой бял пленник, който да поеме слугинските й задължения, така че да й остава повече време и енергия да се грижи за него. Усмихна се.
Шатрата вече бе затворена здраво, Бягащия вълк седеше до нея, докато тя довършваше работата си. Никога досега жена — бяла или индианка, не беше му допадала толкова и не бе разпалвала така необуздано похотта му. Едва се сдържаше да не я грабне и обладае отново. Дланите го засърбяха, изпоти се от напрежение. Облиза устни, усещайки мъжеството си да напира бунтовно под дрехите. Беше тъй хипнотизиран от държането й, че не съзнаваше в каква срамна зависимост е попаднал.