— Ще се върна.
Тя му се усмихна лъчезарно.
— Добре, любими, знам. — Сбогуваха се.
ГЛАВА ДЕВЕТНАДЕСЕТА
Останалите две групи ловци и телата на убитите от племето Оглала бяха върнати в лагера без повече инциденти. Шати се втурна да посрещне съпруга си, щом видя, че бавно се задава към лагера, а товарът му представляваше ужасяваща гледка. Сълзи рукнаха по бузите й, когато видя обезобразените тела на Жената костенурка, на Малкото цвете и на любимия на Блестящата светлина Наблюдател на луната. Другите също предизвикваха мъка и гняв в душата й, но за тримата си приятели тя тъжеше най-много.
Атмосферата в лагера беше тържествена и мрачна. Убитите бяха поставени върху дървени скелета, докато земята погълне телата им, а душите им отидат при Великия дух. Според обичая оръжията на убитите воини почиваха до тях. Оплакваха ги с песни, които да съпровождат душите им по пътя към небето. Децата плачеха за мъртвите си родители, възрастните скърбяха за другарите си, приятели се молеха за онези, които познаваха от детство.
Шали гледаше как съпругът й се връща към лагера. Отговорността тежеше върху широките му рамене, жаждата за мъст насищаше неподвижния въздух със заплашителни искри.
Той се приближи до нея и постоя мълчалив известно време. Прегърна я със силната си ръка, за да я успокои за загубата на добрите й приятели.
— Защо трябва да е тъй, Шали? Защо трябва да ни обявяват война? Те имат свои земи там, където Уи се буди. Това са наши земи и наши гори. Ние не навлизаме в техните и не им обявяваме война, за да ги превземем. Преди те да дойдат радост и мир царяха във владенията на сиуксите, тъй като другите се страхуваха да ни предизвикват. Белият човек няма нито съвест, нито страх. Когато избием всички, идват още. Когато и те умрат, безброй други прииждат. Белите са много. Един ден ще се стигне дотам — или те ще ни унищожат, или ние — тях.
— Сърцето ми се натъжава, моя любов, но думите ти са верни. Независимо колко земя имат, те винаги искат още и още. Но много от тях не са такива. Те искат свобода и мир, ала зависят от жестокостта на другите. На теб всички ти изглеждат бели. Но както много индиански народи, те също са разделени. Не малко групи бели са измъчвани от други. Някои от тях не знаят нищо за индианците. Разправял им се лъжи за тези места. Те идват с добро в сърцата си, а по-късно са принудени да застанат срещу нас, тъй като ние отхвърляме всички бели. Не е ли възможно да се постигне примирие? Не можем да ги спрем да не идват. Те са като придошлите води на река, които не могат да бъдат заприщени. Не може ли да опитаме да постигнем мир, преди да са станали твърде много и силни?
— Ако постигнем примирие с едни, това ще окуражи други да мислят, че сме се поддали от слабост и страх. Ако позволим на много от тях да дойдат и да останат, скоро други ще ги последват. Няма да мине много време и равнините и горите ще се изпълнят с тях. Веднъж като станат многобройни и силни, ще бъде трудно да ги победим. Не бива да позволяваме на толкова бели да влизат в нашите земи.
Шали се боеше да мисли за дните, когато синовете й ще се бият срещу много бели хора. Реши да ги учи на английски и на всичко, което знаеше за някогашния си народ. Ако един ден тази земя принадлежи на белите, те трябва да имат средства за оцеляване. А съпругът й? Той беше като трън в очите на враговете си и те яростно се бореха да го премахнат. Колко още щеше да избягва опитите им да сложат край на силната му власт? Беше съвсем ясно, че ако го премахнат, това ще бъде смъртоносен удар за цялата индианска нация.
На следващия ден отидоха на лов, за да снабдят лагера с прясно месо, докато воините ги няма. Много дърва, храна, диви плодове и зеленчуци бяха събрани през този уморителен ден. На залез слънце започна опасната церемония.
Шали се напрегна в мига, щом чу бойните барабани да издават заплашителните си звуци. Хвърли поглед към мъжа си. Той се усмихваше. Тя се втурна в обятията му.
— Не искам да ходиш натам, любими — извика тя изплашена, но й беше известно, че не бива да го моли да остане. Той беше Сивия орел — техен вожд, дух, тяхна същина.
Той покри лицето й с целувки.
— Ако оставим това дело ненаказано, белите ще се възгордеят и зарадват опасно. Трябва да разберат, че ще им отвръщаме по същия начин. Необходимо е да се научат да помислят, преди да извършват такива лоши дела. Не ме мрази за онова, което трябва да направя на твоите хора, Шали.
— Никога не бих могла да те мразя, любими. Те вече не са мои хора, тъй като сега съм индианка. Ще се моля да се върнеш жив и здрав. Те сами решиха съдбата си, убивайки невинни хора. Аз не се противопоставям на онова, което правиш.