Сивия орел не рискува да погледне жена си, когато обяви, че ще потеглят на зазоряване, за да се върнат само след като постигнат победа. Водачите на отряди получиха нареждания — трудни и опасни, които само Сивия орел можеше да планира и да изпълни. Когато всичко беше казано и уредено, младият вожд седна.
Настъпи тишина. Този знаменателен момент промени всяко лице около лагерния огън. Бягащия вълк се изправи, за да обяви края на церемонията, предлагайки всички да се оттеглят за почивка и да се сбогуват с домашните си, може би за последен път. Групата постепенно се разпръсна.
Церемониалните дрехи на Сивия орел бяха внимателно подредени във вигвама. Шали го чакаше мълчаливо в постелята. Той се вгледа в нея без да продума. Най-накрая протегна ръка и я погали по бледата буза.
— Прости слабостта и страха ми, любими — заплака тя. — Не се съмнявам в храбростта ти, но сърцето ми страда, като си помисля с какво ще се сблъскаш, преди да се върнеш при мен. Мразя тази безкрайна война! Ако падне дори косъм от главата ти, аз самата ще отида да се бия с белите!
Той я прегърна и я целуна.
— Не се тревожи, мъничка моя! Скоро пак ще бъда при теб — нежно й обеща той.
— Знам. Но сърцето ме боли за онези, които няма да се върнат. Споделям мъката на Блестящата светлина за Наблюдателя на луната. Боли ме като знам, че Червения облак вече няма да прегърне Жената костенурка, а Говорещата скала — Малкото цвете. Тъй безсмислено се пропилява човешкият живот във война.
— Трябва да я приемем, Шали, тъй като мирът никога вече няма да възтържествува в земите и сърцата ни.
— Трябва добре да подготвим синовете си, любими. Те трябва да бъдат много по-силни от бъдещите си врагове.
— Нямаме време, малка моя. Нека да поговорим за друго — той искаше да забрави за утрешния ден.
Погледите им се срещнаха и тя отчаяно го помоли:
— Люби ме така, все едно че няма утрешен ден, а съществува само днес.
Нямаше нужда повече да го окуражава, за да я овладее страстно. Устните му покриха тялото й с целувки, докато тя започне да стене от желание. Умелите му ръце се плъзнаха навсякъде по нея. Любиха се тъй, сякаш целият им живот се бе съсредоточил в този миг на върховна наслада, а утрешният ден беше само някакъв сън. Обзети от екстаз, те си шепнеха между целувките колко се обичат.
После, макар и изтощени, двамата все още не се разделяха. Главата й се сгуши във вдлъбнатината на рамото му, а той беше облегнал бузата си в кестенявата й коса. Ръката му нежно галеше копринената кожа на гърба й, а пръстите й се плъзгаха по гладките му гърди.
След второто им трескаво съединение Шали го помоли да заспи, за да може на следващия ден сетивата му да са бодри.
Двамата влюбени заспаха, а телата им останаха съединени цяла нощ.
При първото раздвижване зелените й очи се отвориха. Независимо, че беше сигурна в храбростта му, страх и безпокойство изпълниха погледа и тялото й. Позната присмехулна усмивка се разля по неотразимото му лице.
— Време е, малката ми — заяви той трезво.
Тя се усмихна и добави:
— Време е да се любим, преди да тръгнеш.
Той се засмя от сърце и отвърна:
— Така е. — Отпуснати, те се любиха безгрижно и шеметно.
После отидоха до реката да се изкъпят. След като Сивия орел се облече и се подготви, той отиде при другите воини.
Шали остана на входа на вигвама им. Не беше нито времето, нито мястото сега да бъде близо до него. Воините се качиха на конете. Тя се усмихна, когато Сивия орел й хвърли един последен поглед, пълен с любов. Въпреки безбройните погледи, насочени към него, той сви ръката си в юмрук и го сложи на сърцето си, после протегна ръка към нея с открита длан, гледайки към небето, с което искаше да заяви на всяко живо същество, че й предлага сърцето и любовта си.
Радостни сълзи изпълниха очарования й взор. Като хипнотизирана, тя без никакъв свян повтори този жест, за да види целият свят, че тя обича този мъж повече от всичко. Той се усмихна и кимна, бавно отмести черните си очи от нея.
— Ку-уа, Оглала, хийюпо — извика той на воините.
Безброй копита затрополиха по твърдата земя, когато големият отряд излезе от лагера на Оглала, за да търси враговете, нито един мъж не се обърна назад към любимата си. Нито един воин не трепна или каза нещо, докато прахта се вдигна и воините не се изгубиха в далечината.