Когато на втория ден направиха лагер, Сивия орел се замисли върху куража и хитростта на заклетите си врагове. Петте групи воини се срещнаха в покрайнините на прекрасно пасище, което, заедно с други земи, един ден щеше да се нарича Бедландс. Посоката, в която изчезваха следите на белите, всеки път показваше кое племе този път са решили да нападнат. Щяха да загубят ценно време да ги чакат на същото място, тъй като Сините куртки никога не минаваха по един и същи път. Дали не подушваха, че неустрашимият Сив орел е по петите им? Или най-нагло не разчитаха, че ще заобиколят смелите воини и ще нападнат изневиделица беззащитното село на изток? Глупаво би било да се подценява решителността и безразсъдството на белите войници!
Оставайки на своя територия, воините на Оглала чакаха нападение над лагера си. Когато питаха Сивия орел защо не преследват Сините куртки и не ги унищожат на чужда територия, той отговаряше, че войниците ги разиграват насам-натам, за да ги заблудят за истинските си намерения.
Червения облак запита угрижено:
— Смяташ, че са ни накарали да излезем от лагера, за да го нападнат ли?
— Ша, Мапийя Лута — отвърна уверено Сивия орел. — Не разбра ли, че следите, които виждаме тук и там, не съвпадат? Няколко отряди на Сините куртки ни разиграват. Не виждаш ли как всяка следа ни води все по-далеч от нашия лагер? Инстинктът ме предупреждава, че се опитват да ни измамят. Докато преследваме един техен отряд, смятам, че останалите си проправят път, за да се съберат край нашия лагер. Скоро ние ще бъдем далеч, докато всички отряди на Сините куртки, с изключение на един, се съберат край лагера ни и го нападнат. Последният отряд се старае да ни примами към лошите земи, където могат да се скрият и да ни разиграват в продължение на дай, докато главната им сила нападне нашия лагер. Предлагам при първите лъчи на слънцето да се насочим към лагера. Там ще намерим враговете си — завърши той.
— Може би те знаят, че хитрият Сив орел ще отгатне номера им? И че ще попаднат в нашия капан, а не ние в техния — вежливо възрази Малкия бобър.
— Те смятат, че след погрома бдителността ни е притъпена от мъка и ярост. Всяка група, която се присъединява към останалите, се смее и разказва как са ни отдалечили все повече от нашия лагер. Сега преследваме само шест хитри лисици. Следите на останалите двайсет коня показват, че са били без ездачи.
Бялата стрела дълбоко пое въздух, а очите му се разшириха от подозрение и уплаха.
— Прав е! Излъгаха ни! В този миг те напредват към нашия лагер. Щом го изличат от лицето на земята, ще ни чакат от засада, за да избият и нас!
— Мислите ти са като моите, Бяла стрела — похвали разсъжденията му Сивия орел. — Те са коварни, но аз разбирам играта им.
— Когато Жената костенурка и Наблюдателя на луната бяха убити, аз поех грижите и за техните деца наред с моите. Сините куртки не бива да разрушават и други семейства, както направиха с моето и с тяхното — заяви гневно Червения облак, неутешим след смъртта на жена си.
Говорещата скала добави:
— Нашите смятат, че ние преследваме врага и ги защитаваме и дори не подозират, че им се готви внезапна атака. Ние преследваме само черната сянка на злото. Скитащата кошута се грижи за моите деца и ми се иска, когато Полегналия храст тръгне по пътеката на Духовете, да я взема.
Никой не забеляза реакцията на Бялата стрела от тези думи, тъй като военният вожд се изправи и започна да крачи замислен.
— Щом конете и телата ни починат малко, тръгваме към лагера. Вождовете на другите групи се съгласиха със Сивия орел.
— Прикритието на нощта ще скрие нашия план от очите им — отбеляза Малкия бобър. — Без да знаят, те ще се натъкнат на нашите лъкове и стрели.
— Бяла стрела — извика го Сивия орел, — ти ще тръгнеш след Сините куртки, които искат да отвлекат вниманието ни. Върни се у дома само с конете им като награда за победата — нареди той, ясно подсказвайки, че не желае нито пленници, нито оцелели.
Разтревожен от любовните намерения на Говорещата скала към Скитащата кошута, силно обезпокоен за безопасността й, Бялата стрела възрази: