Лия съблазнително и присмехулно развърза дрехата от еленова кожа и разголи гърдите си пред блесналия му поглед. След като прецени, че той достатъчно си е поиграл с тях и ги е измъчил, тя развърза панталона му и го остави да се свлече на земята. Сграбчи горещия му член и се наслади на твърдостта му. Не след дълго порочното съвкупление се развихри за трета поредна нощ. Лия се чудеше защо Бягащия вълк бе чакал толкова дълго и не я бе взел досега — та тя беше негова робиня от лятото. Но копнежът й по Сивия орел вече я караше да се чувства неудовлетворена. При второто сливане на телата им тя затвори очи и си представи, че е легнала със сина му. Показа се невероятно пламенна и накара Бягащия вълк да вярва, че има голяма власт над тялото й.
Когото го гледаше как спи, тя се усмихна коварно, а умът й се зае да обмисля как най-успешно да завладее сина му. Ако се наложеше, щеше да унищожи Шали, за да премахне всяка пречка от пътя си. Сега, когато бе открила сексуалната си сила и упражняваше уменията си всяка вечер, увереността й нарастваше стремително. Време беше да приложи плановете си в действие.
ГЛАВА ТРЕТА
Четири дни по-късно Бягащия вълк внезапно разбра какво става с него. Но заслугата беше не на собствената му проницателност, а на интуицията на Бялата стрела. Отначало младият воин се съпротивляваше на онова, което инстинктите му бяха открили. След като не можеше повече да си затваря очите, че нещо лошо се носи във въздуха, той реши да провери подозренията си, без да привлича ничие внимание.
Започна да наблюдава тайно Лия и забеляза нарасналата й самоувереност, която граничеше с арогантност. Улови с какъв похотлив поглед Бягащия вълк следи почти всяко движение на бялата пленница. Макар и мъж с опит в леглото, той се смути и бе поразен очебийната възбуда на застаряващия вожд. Бялата стрела ясно прочете примамващите погледа, които дръзкото бяло момиче отправяше на вожда. Но обезпокояващото бе, че той тутакси отговаряше на чувствените й призми и непрекъснато се опиташе да остане в шатрата си близо до нея. Бялата стрела разбра, че подозренията му не са напразни. Но за да бъде съвсем сигурен, че няма грешка, Бялата стрела се осмели да обиколи нощем шатрата на Бягащия вълк. От звуците и думите, които стигнаха до ушите му, му призля. Все пак не бе сбъркал…
Значи е направил сериозна грешка през лятото, когато даде това порочно момиче за робиня на вожда! Сега тя използваше някаква силна магия на тялото си, за да прави на глупак техния велик водач! Сивия орел в момента гостуваше на чейените. За миг на Бялата стрела му се прииска да беше отишъл с приятеля си. Какво щеше да си помисли Сивия орел, когато открие това отвратително положение? Можеше ли той, неговият най-добър приятел, да му предаде подобна неприятна новина? Трябваше ли?
Най-тъжното от всичко беше, че вождът не осъзнаваше какво става. В мига, когато му хрумна тази мисъл, Бялата стрела разбра какво е необходимо да стори. Но сега, докато седяха на брега на реката и се приличаха на следобедното слънце, докато другите си почиваха, Бялата стрела не знаеше как да започне. Възмутителната тема беше лична и деликатна, трябваше да подходи много внимателно.
Обърна се и забеляза как Бягащия вълк крачи неспокойно напред-назад. Всеки път, щом спреше, вождът хвърляше поглед към лагера. Бялата стрела разбра какво му се иска — да бъде в постелята с Лия! Толкова ли беше пленен от огнената й кръв, че не проумяваше какво става с него? Колебанието и объркването на Бялата стрела отстъпиха пред възмущението.
И преди да обмисли думите се, той се чу да казва:
— Толкова ли е голяма страстта ти към Лия, че не можеш да потърпиш дори колкото един облак да мине над лицето на Уи? Толкова ли си побеснял от желание, че трябва да се унижаваш и да душиш след нея като разгонено животно? Откога благородният вожд на сиуксите предпочита да язди между краката на бяла мръсница вместо на бойния си кон? Толкова ли е силна магията й, че даже Бягащия вълк се огъва пред нея и моли да влезе в порочната й пещера? Мислиш ли, че другите воини няма скоро да зароптаят, че вождът им се крие в шатрата си, когато те се нуждаят от него в съвета или на лов? Лицето ми се облива от срам, че си прибрал такова зло във вигвама си.
Мина известно време, преди хапливите думи на Бялата стрела да проникнат в съзнанието на вожда. Когато това най-после стана, той беше потресен от своята безотговорност и слабост.
— Защо говориш по този начин на своя вожд, Бяла стрела? — започна, не успявайки да намери най-подходящите думи.