— Трябва да ви дам нещо, което да защити живота ви в случай на опасност — предложи тя, изваждайки уанапин от една кесийка. Отиде до него и подаде гердана на мъжа, чието благородство щеше да спаси народа им.
Стърджис взе предложения му амулет и се взря в него. Представляваше малка стрела от камък, провесена на кожена връвчица, малко жълто перце беше здраво прихванато за края, където бе привързана за каишката.
— Това ще показва, че сте кода на Сивия орел. Ако някой воин ви нападне, покажете му уанапина и му кажете: „Шали, кода, ууки-йе“. Това означава, че сме приятели и че сме в примирие. Дори и да се усъмнят в твърдението ви, ще поискате да ви отведат лично при Сивия орел. Моят съпруг никога няма да убие мъж, който показва такава смелост и чест, както вие тази вечер.
— За мен е чест да се наричам кода на Сивия орел и на Шали. Войниците ще нападнат от изток около полунощ. Подгответе се да се защитавате или да им избягате. Довиждане, Шали. Може би ще се видим, когато има мир.
— Ще се моля да стане така, Стърджис. Вървете си в мир и безопасност. — Стиснаха си ръцете, после Шали го придружи до края на лагера. Гледа го, докато се изгуби в тъмнината. Тя вдигна поглед към пълната луна — беше около десет и половина. Можеше ли да вярва на Стърджис? Да не би да ги води към капан? Нещо й подсказваше, че не е така. Трябва да предупреди останалите.
Бързо отиде до шатрата на шамана и извика името му. Той се появи почти незабавно.
— Дойде пратеник да ни предупреди, войниците скоро ще ни нападнат. Трябва да извикаш мъжете. Налага се да избягаме в безопасност и да се скрием, докато нашите воини се върнат. — Шали не каза на объркания водач на индианците, че пратеникът е бил бял. Той се зачуди защо предупреждението е било изпратено до нея, но не зададе този въпрос в необичайната ситуация.
Каолотка незабавно се подчини на съобщението й. След няколко минути мъжете вече крояха планове как да евакуират лагера. Решено бе да се отправят към близките хълмове, които предлагаха по-голяма закрила от оръжия и вражески очи. Там можеха да предложат на хората си по-голям шанс за оцеляване.
Лагерът беше вдигнат на крак в пълна тишина. Възрастните, жените и децата бяха бързо изпратени към хълмовете, които се издигаха пред тях тъмни и далечни. Тъй като времето бе кратко и ценно, покъщнината беше оставена. Конете носеха старите и болните. Бягащия вълк беше положен върху каручка, въпреки че опасността от пренасянето беше известна на всички.
Когато въоръжените мъже подреждаха тила, беглеците внезапно спряха. Към тях тихо и бързо се приближаваше голяма група ездачи! Шали пребледня и потрепери. Дали не са предадени?
Двете групи бяха изумени от неочакваната среща между лагера и хълмовете. Почти едновременно те се познаха. Сивия орел смушка коня си напред, за да разпита защо напускат лагера. Ако ги бяха нападнали, защо се изтегляха така спокойно? Те не бягаха! Не се чуваше шум от битка откъм лагера или от издайническите огньове, които да осветяват тъмнината. Защо искаха да се скрият в близките хълмове?
Шали остави Бягащия вълк и се втурна да посрещне съпруга си.
— Войниците ще ни нападнат нощес, любими! Навреме се върна, за да ни защитиш! — бързо изрече тя.
— Откъде знаеш това? — запита той озадачен.
— Един пратеник дойде да ме предупреди. Казах на Каолотка и на мъжете. Тръгнали сме към планината, за да се скрием и да изчакаме завръщането ви. Той каза, че войниците са те подмамили. Искат да унищожат селото и хората ни.
— Кой дойде? Никого не съм изпращал — разсъждаваше той на глас.
— Водачът на форт Мийд, Стърджис. Опитал се да ги спре, но не го послушали. Той желае мир, не иска да вижда как избиват жени и деца. Промъкна се в нашата шатра и ми разказа.
— Предупредил ни е за нападението, знаейки, че ще им направим засада?
— Сърцето ми подсказа, че говори истината. Предупредих останалите.
— Не разбирам защо го е направил, но е казал истината. Щом разбрахме измамата им, веднага се върнахме. Бяхме сред хълмовете откакто Уи показа лице.
— Но той съобщи, че ще нападнат от другата страна — веднага вметна тя.
— И аз се сетих за това. Тръгнахме, за да ги разгромим. Идете в планината, докато свърши тази битка. За това ще говорим по-късно.
— Моля те, внимавай, Сив орел. Обичам те — нежно прошепна тя.
— Къде е Бягащия вълк? Защо той не води народа? — запита той, забелязвайки отсъствието на вожда.
— Той е болен, любими. Аз го гледам — неохотно отвърна тя, като не искаше да отвлича вниманието му с лошите новини.
— Как тъй? — незабавно запита той, усещайки колебанието й.