Когато Червения облак с огромна сила забоде ножа в корема на един войник, се изсмя студено:
— Заради Жената костенурка, бяло куче! — Няколко пъти забиваше ножа в тялото на мъртвия, докато най-после Говорещата скала го дръпна настрани и го разтърси, за да дойде на себе си.
Малкия бобър получи най-опасната рана, когато един пистолет гръмна, насочен към лявото му рамо. Незабавно трима воини го наобиколиха и го спасиха.
— Лежи мирно, Капа Чистинна! Пази силата и кръвта си, докато избием белите кучета.
Други получиха по-дребни рани и одрасквания, но нищо сериозно. Не след дълго всички Сини куртки или бяха избити, или умираха с изключение на Колинс. Никой не даде помощ на гърчещите се в агония или облекчение на мъчителната им участ. Щом всичко свърши, останалите воини обкръжиха Колинс, увеличавайки разстоянието между него и застрашителните остриета.
Колинс се въртеше на всички страни, наблюдавайки с нарастващ страх самоуверените воини. Бойците го дразнеха със смях и подигравки всеки път, когато прекрачваше напред, за да ги накара да го прободат, но го отблъскваха без нито една драскотина.
В тишината се чуваха само стоновете на умиращите. Изведнъж вражеският свиреп кръг се отвори. Високата бронзова фигура, която пристъпи напред, нямаше нужда от представяне, беше могъщият Сив орел. Кръгът незабавно се затвори след него. Колинс замръзна от уплаха. Какво щяха да му сторят? Коленете му трепереха от слабост, заплашвайки да се огънат.
— Какво чакаш, дивако? — запита разтреперано Колинс с фалшив кураж.
Сивия орел се усмихна подигравателно на безпомощния сега човек, който се бе осмелил да тръгне към лагера му и да избие всички там. Бавно, сякаш цялото време на света беше негово, Сивия орел свали маската с еленови рога. После махна мокасините и уанапина си. Застана бос, облечен само с кожени бричове. Колинс се зачуди какво означават тези приготовления. Воините поемаха всяко украшение на Сивия орел и го поставяха на земята извън кръга. Изправяйки се, вождът мълчаливо се взря в Колинс!
Колинс започна да се бори, когато внезапно няколко воини се спуснаха и свалиха куртката, шапката и ботушите му! Кръгът от тела се затвори отново. Колинс гледаше озадачен, обут само в тъмносин панталон.
— Какво, по дяволите правиш, Сив орел? — нервно извика той. От искрения смях, който разтресе широките гърди на воина, Колинс усети тръпки по цялото си тяло. Изневиделица тежък нож беше хвърлен в краката му. Слабоватият Колинс гледаше блестящото оръжие, но не помръдна, за да го вземе. Като кобра пред флейтист, той хипнотизирано наблюдаваше легендарния воин.
Един нож просветна в дясната ръка на Сивия орел, белотата на зъбите му блестеше ярко към изплашения бял мъж.
— Значи легендата се бои от една никаква Синя куртка? — присмя се Колинс.
— Сивия орел не се страхува от нито един човек — индианец или бял и със сигурност не от ръмжащо куче като Колинс! — мъжественият глас му се присмя на чист английски език. — Ти искаше да предизвикаш и да унищожиш Сивия орел. Предоставям ти тази възможност. Или предпочиташ да избиваш само невинни жени и деца? Къде е гордостта и храбростта ти сега, Синя куртка?
Колинс направо побеля и се разтрепери.
— Ти говориш английски? — пресипнало попита той, крайно изумен от това неподозирано качество на Орела.
— Говоря езика на белите кучета. Ти ме предизвика, Колинс. Бори се за живота си. Нито един воин няма да ти помогне. Ако победиш Сивия орел, ти си свободен. Ако не успееш, ще умреш само от моята ръка.
Изненадан от тази новина, Колинс се присмя.
— Не ти вярвам! Ако те убия, те ще ме измъчват, и двамата го знаем!
— Давам ти дума, че ще си отидеш свободен, ако ме победиш. Аз не приказвам лъжи като белите кучета. Ако те е страх и откажеш, ще оставя моите воини да те подложат на изтезания в продължения на дни, докато умреш. Право на вожда е да бъде убит от друг вожд. Така и ще стане. Сивия орел каза.
— Искаш да кажеш, че ако аз те убия, ще ме пуснат да си вървя? — самодоволно запита Колинс.
— Давам ти думата си. Бори се за живота и честта си, бледолики.
Колинс се наведе напред и вдигна ножа, а погледът му не изпускаше Сивия орел.
— Тогава ела насам, мръсен дивак.
— Борбата е до смърт, бяло куче — го подразни Сивия орел, пристъпвайки напред.
Подобни борби бяха известни на Сивия орел. Той наблюдаваше внимателно белия.
— Хайде да видим толкова ли си добър, както твърдят — измърмори Колинс, изучавайки напрегнато мъжа срещу себе си.