— Воините идват! — се разнесе възбуден вик.
Шали вдигна глава, очите й се напълниха със сълзи. Не можеше да отмести поглед от съпруга си, приковал погледа и вниманието си само в нея. Тялото й се отпусна от напрежението и тя се изправи. С вик на радост се втурна към отворените му обятия.
Той я притисна здраво към себе си и дълго време не я пусна.
— Всичко свърши, малка моя… засега.
Други весели воини се приближиха да поздравят своите близки и да ги отведат в лагера. Шали не намери сили в себе си да попита за участта на войниците. Сивия орел не й каза как е натоварил телата им върху конете и е наредил на няколко мъже да ги закарат почти до самия форт Хенри като предупреждение срещу бъдещо предателство.
Когато Бягащия вълк бе настанен отново в шатрата йод бдителното око на шамана, Сивия орел хвана жена си и сина си за ръце и ги въведе в техния вигвам. След като синът му най-накрая се умори да слуша разказите за приключенията и битките през деня, той заспа в ръцете на баща си. Сивия орел го положи на неговото място, гледайки го с любов и облекчение. Независимо какво бъдеще си избереше синът му, той винаги щеше да го обича и уважава.
Обърна се и видя как Шали го наблюдава с копнеж. Отиде при нея на леглото. Когато пламтящите зелени очи се срещнаха с черните, те знаеха думите, които щяха да дойдат по-късно, много по-късно. Пресегна се към нея и я притегли към себе си. Тя огледа дали по гъвкавото му тяло няма следи от рани. След като не откри нищо, което да загрозява красотата му, тя се усмихна доволна.
Той я притисна върху бизонската кожа и я целуна продължително. Сякаш за да докажат непобедимостта на своята страст, те бавно стигнаха до екстаз, подхранвайки постепенно запалените въгленчета, докато се разгоряха от дръзко желание. Устните му усетиха сладкия вкус на устата и гърдите й. Топлите му ръце галеха тънкото й тяло. Тя усети вътрешната треска, макар да бе напълно отпусната. Почувства огън в себе си, но и блажена хладина В тялото й бушуваше огромно удоволствие. Обичаше това замайващо усещане, но изпитваше и глад. Това беше както възторг, така и мъчение. Колко обичаше този мъж!
Докато той изследваше тялото й, тя се любуваше на прекрасната му плът. Движенията му нарочно бяха бавни и омайващи. Чувствената игра продължи дълго. Когато вулканът щеше всеки момент да избухне, Сивия орел прошепна няколко пъти в ухото й, че я обича Двамата се отдадоха на бурния устрем, който неудържимо ги разтърси. Лежаха прегърнати, понесени по вече спокойните води на дръзкия екстаз.
Докато лежеше сгушена в прегръдките му, тя започна да му разказва за Бягащия вълк и Лия. С целувка той я накара да замълчи, а после каза:
— Сега спи, моя любов. Ще говорим за тези неща, когато новото слънце изгрее.
Изтощени, те спаха докато зората показа отново лика си. Денят започна със спомени за неотдавнашната победа. Съветът се събра много рано сутринта. Решено бе да тръгнат на лов за бизони, докато Сините куртки ближеха раните си и събираха сили.
— Първо ще ловим бизони. После племето Черна стъпка ще се присъедини към нас за Танца на слънцето. Трябва да действаме, докато Сините куртки не са се съвзели от раните си.
Шали вдигна очи и забеляза пълният с копнеж поглед на Бялата стрела, устремен към Скитащата кошута, която свенливо отвърна на усмивката му. Щастие блестеше в очите й, когато побутна съпруга си. Погледите им се срещнаха.
— Скоро нашият брат ще познае любовта и радостта, която ние изпитваме — рече той.
Ръка за ръка тръгнаха на разходка. Когато спряха да поговорят, Сивия орел попита:
— Какво се случи, докато аз преследвах враговете?
Шали се сети колко много има да му разказва. Започна предпазливо, молейки се той да не отгатне тайната, която тя бе длъжна да премълчи — за Поучуту. Описа му боя с Лия и храбрата намеса на Бягащия вълк. Обясни му предателския план на Лия. Той се усмихна, тъй като тези думи го правеха щастлив. Завърши разказа си със случката със Стърджис. Сивия орел беше силно заинтригуван.
— Повярва ли на тези думи за мира? — запита той с особен тон.
— Да. Можеше да ме убие и да ни остави да умрем.
— Аз бях тук, за да те защитя, теб и останалите — поправи я той.
— Аз не знаех, че си наблизо, както и той — възрази тя меко.
— Така е. Все пак на бял не може да се вярва.
— Какво ще кажеш за хора като Джо Кени и онези двама, на които ти разреши да избягат? — напомни му тя.
— Както винаги, Тревисти очи, ти говориш мъдро и внимателно. Някои бели не са лоши — съгласи се той с готовност.