Умолителният поглед на Сивия орел се впери в Мъжа с двете пера. Видът му говореше по-силно и по-ясно, отколкото думите биха могли. Сивия орел преглътна няколко пъти, за да махне буцата, заседнала на гърлото му, преди да проговори. Останалите мълчаха.
— Микенске? — Бягащия вълк тихо заговори на измъчения си син.
— Говори, татко, кажи ни как да върнем Сияйната стрела на народа му. — Сивия орел предпочиташе друг да говори, защото подозираше, че вълнението му ще замъгли яснотата на думите му.
Погледите им се срещнаха. Всеки усещаше болката на другия. Щом Бягащия вълк заговори, Сивия орел забеляза умората и унинието на баща си.
— Фортът е силен, сине, там има много Сини куртки. Едно нападение ще изисква много сила, хитрост и храброст. Твърде стар и слаб съм, за да поведа и този път хората си — бавно обяви той.
— Ти си поемал дъха на Великия дух само шейсет зими, татко. Тялото ти излъчва сила, сърцето ти — храброст, а си и хитър. Това не може да се каже за мен. Сетивата ми са притъпени от мъката и безпокойството. Дори моята смелост се огъва пред това ужасно дело — заяви Сивия орел, но неговите воини не повярваха на думите му. Нямаше по-смел, по-хитър и безстрашен мъж от Сивия орел. Нито един от тях не можеше да се мери с него. След като минеше потресът от станалото, той щеше да го разбере.
— Наблюдавахме форта на белите хора при пробуждането на Уи и после когато заспаха отново. Не видях никакъв начин да влезем и да опазим живота си. Дъските на оградите са тъй прилепнали една за друга, че нито поглед, нито стрела може да мине през тях. Високи са толкова много, че нито един воин няма да може да ги прескочи. Дори и нощем е невъзможно, тъй като хитрите Сини куртки имат остри копия, насочени надолу от върха на оградата. Много бледолики охраняват форта от всички страни. Имат много оръжия и припаси. Не мога да измисля никакъв план — завърши със съжаление Бягащия вълк.
Последва въпрос, който Сивия орел трябваше да зададе:
— Смяташ ли, че Сияйната стрела е жив?
— Макар че бяхме скрити, Сините куртки знаеха, че сме там. Сигурни бяха, че ще ги проследим до скривалището им. Докато Уи даде светлина, на три пъти ни показаха Сияйната стрела от малкия дървен вигвам на върха на изострените дъски, откъдето Сините куртки гледат наоколо. Твоят син е смел, това ти прави голяма чест. Нито веднъж не се разплака, нито пък извика за помощ. Стоеше стегнат и изправен до враговете си.
Сивия орел въздъхна с облекчение: значи е жив и здрав.
— Бледоликите не ти ли казаха някои думи? — запита той.
— Всеки път, когато показваха Сияйната стрела, те изговаряха твоето име: Сив орел. Викат те да идеш и да говорите. Едно е ясно — искат сина на Бягащия вълк, а не сина на Сивия орел.
— Мъж с двете пера — обърна се Сивият орел към другата страшна тема. — Разкажи за търсенето си. — Не можеше да произнесе името й, тъй като се страхуваше, че другите воини ще се разярят още повече.
Мъжът с двете пера шумно преглътна.
— Огледахме бреговете на реката от всяка страна в продължение на безброй стъпки. Не намерихме нищо.
— Нищо? — невярващо повтори Сивият орел. — Невъзможно!
— Не успяхме да открием принцеса Шали. Нямаше следи да е излязла от водата — добави той. Но, за да даде все пак някаква надежда, рече: — Може би снегът е покрил някоя следа, която е оставила, излизайки от водата.
Сивият орел извади скъсаната превръзка за глава от пояса си. Гледа я дълго време. Засъхналата кръв се лющеше и сипеше от твърдите гладки мъниста. Представи си каква ужасяващи неща са се случили, за да е така разкъсана и окървавена. Дали Шали все още може да е жива, блъсната с такава рана в ледената вода? Напрегнатото му и объркано съзнание казваше „не“, но разкъсваното му от болка сърце крещеше „да“. Какво му беше казала съвсем неотдавна? Че често злото е по-силно от доброто? Че се страхува, тъй като е толкова щастлива? Не, той никога нямаше да приеме, че е мъртва, докато не види безжизненото й тяло!
В душата му се бореха противоречиви чувства, бездънният му поглед се местеше от човек на човек, докато се спря върху лицето на баща му.
— Може би съм се възгордял твърде много и съм се доверил на славата си. Вероятно Великият дух иска да ме приучи на смиреност и на вяра в Него. Възможно е да подлага на изпитание храбростта, търпението и вярата ми. Ако е извикал Шали да живее край Него, аз ще отмъстя за смъртта й. Но няма да я оплаквам, докато не видя със собствените си очи, че е мъртва. Ако е тъй, както ти казваш, татко, има само един начин да спася живота на детето си.