Бягащия вълк поиска да прекъсне сина си, но се спря, тъй като те нямаха навика да прекъсват потока от думи, който някой изричаше по време на съвет. Сивият орел продължи:
— Сините куртки ме смятат за най-страшния си враг, те не ме приемат за такъв, какъвто съм — за Сив орел. Няма да се успокоят, докато не ми изпеете погребалната песен. Без Шали и без моя син сърцето ми бавно ще умре. Аз трябва да докажа смелостта и вярата си пред Великия дух, трябва да заменя живота си за този на моя син. Може би Уанкантанка е избрал Сияйната стрела да бъде следващият вожд на Оглала, а не Сивия орел. Щом Той желае така, животът и на двамата ще бъде пощаден. Но безопасността и животът на Сияйната стрела трябва да имат предимство пред моите. Наблюдателю на луната, започни отново да търсиш Шали. Ако тя е жива, Уанкантанка ще те отведе при нея. Аз ще се отправя към форта. Тази работа трябва да бъде свършена най-бързо.
Тази нощ сънят не навести Сивия орел — празното място до него му действаше потискащо и той се чувстваше много самотен. Лежеше по гръб върху постелята, закрил очите си с ръка. Нямаше какво да решава, събитията подреждаха нещата вместо него. Ако откажеше да изпълни волята на Сините куртки, те щяха да изхвърлят тялото на Сияйната стрела извън дървения форт. Много пъти Сините куртки най-брутално са убивали невинни жени и деца и въпреки всичко говореха, че неговият народ е дивашки! В сърцата на белите, които нахлуваха в земите им, нямаше никаква жалост и доброта. Нямаше нищо, което да задоволи алчността им. Само едно е сигурно — той би приел по-лесно собствената си смърт, отколкото смъртта на жена си и сина си. Не би могъл да преживее подобен срам и страхливост.
За пръв път в живота на Сивия орел сълзи изпълниха черните му очи и се стекоха от двете страни на лицето му. Как сърцето му щеше да понесе такава мъка, а умът му — подобно изтезание? Отново и отново си представяше лицето на Шали. Усмивката й го омайваше, зелените й очи блестяха от любов и жизненост. Почти чуваше щастливия й смях, който бълбукаше като малко поточе. Спомни си за свежия мирис на косата и тялото й. Колко копнееха ръцете му да я помилват, устните му — да я целунат. Как щеше да диша, след като я беше загубил? Как щеше да живее с тази празнина в сърцето си? Притисна превръзката за коса до устните си и прошепна от душа:
— Шали моя единствена истинска любов, трябва да се върнеш при мен или аз да дойда при теб. — За какво му беше сега гордостта? Ако тя е мъртва, той също трябва Да умре…
Някакво чудовищно зло го беше хвърлило в тъмна и бездънна яма, за да го зарови жив, ако това нещастно съществуване можеше да се нарече живот. Буца след буца мъка и страдание падаха върху безпомощното му тяло, докато усети, че повече не може да диша. В продължение на години зеленоокото момиче с кестенява коса и светла кожа живя като принцеса Шали — неговата обична и почитана жена Безграничната им любов беше станала по-силна от кипящите пенливи води на носещата парчета лед река и тя го изгаряше по-силно от огненото слънце, затоплящо самия Орел. Но някаква злокобна и могъща сила я беше изтръгнала от него.
По време на това мъчително пътуване към съвършената любов и хармония, той я беше спасявал много пъти от страшните лапи на смъртта По някакъв начин трябва отново да я намери. Но дали и този път ще може? Дали сянката на смъртта е по-силна от могъщия Орел? Дали този път не му я е отнела? Как щеше да понесе вечната загуба на своя дръзновен екстаз? Нямаше да може. Смазан той остави сълзите да се стичат свободно, а силното му тяло да се разтърсва от мъка.
ГЛАВА ЧЕТВЪРТА
На следната сутрин в първия миг, когато просветна достатъчно, Сивия орел отиде при баща си. Лия чакаше тъкмо този момент и добре беше скроила плана си. Пренебрегвайки обичая, Сивия орел разтвори входа на вигвама и влезе, но намери вътре само Лия. Без да изрече и дума към бялата пленница, той се обърна да излезе.
Лия го извика:
— Сив орел. — Когато той спря и се обърна да я погледне, тя тръгна към него и заговори бързо: — Толкова съжалявам за Сияйната стрела и за Шали. Да имаше някакъв начин да ти помогна. Трябва да хапнеш, преди да тръгнеш, ще ти е нужна сила, за да победиш враговете си — изрече тя, предлагайки му уазна и вино от боровинки. — Това ще те сгрее и ще ти даде енергия.
Твърдият поглед на Сивия орел се спря на пълните й със сълзи очи. За миг не можеше да отдели очи от нея. Лия хитро беше подчертала приликата си с Шали. Преди да дойде на себе си, черните му очи се изпълниха със страдание. Душата му беше изпълнена с мъка, затова не забеляза, че Лия беше облякла една от роклите на Шали и беше взела една от любимите й фиби с мъниста, за да закрепи кестенявите си плитки.