— Дяволите да те вземат! Да беше тук Хокинс да ти преведе какво имам намерение да правя с теб, червенокожо копеле! Твоите хора ще получат обратно великия си воин, но парче по парче — закани се храбро той, макар, че отвътре трепереше.
Изразът на Сивия орел не се промени. Смеейки се самодоволно, майорът се обади:
— Елате тук, дон Диего. Ето ви истински жив варварин. Те ли тревожат толкова вашето правителство? Заради тях ли са ви изпратили? Както виждате, не си заслужава. Пълно е с кръвожадни червенокожи — примитивни животни, а земята е безплодна и за култивирането й ще е необходим толкова тежък труд, че ще убие най-добрите ви хора!
— Ако е толкова лошо, амиго, защо вие дойдохте тук? — запита любезно дон Диего, официален представител на испанското правителство. — Въпреки че тази територия принадлежи на Испания, тук има повече американци и французи, отколкото мои хора.
— Затова ли искате да я продадете? Тя е по-близо до нас, отколкото до Испания. Не можете да управлявате през океана тези обширни територии.
— Не съм казал, че моето правителство иска да ги продаде на вас — поправи го дон Диего, играейки си с тънките си, черни като смола мустачки, а после замислено поглади козята си брадичка. Кожата му беше светла и гладка като на малко дете, смутеният му вид издаваше неудоволствието му от грубото държане на Ходжис.
Белите се надхитряха помежду си, ала тази земя принадлежеше на индианците, а не на испанците. Облечен в черни дрехи, украсени със скъпо сребро, този мъж не изглеждаше като останалите. Речта на дон Диего и дрехите му бяха различни, забеляза проницателният воин. Излъчваше някаква необикновена сила и самоувереност. Беше ясно, че водачът на Сините куртки се отнася с уважение и страх към него. След като установи това, Сивия орел се заслуша по-внимателно в думите им.
— Защо толкова се хвалите, след като сте заловили само един мъж? Когато един вожд е убит, следващият много лесно и бързо заема мястото му. Не мога да разбера огромния ви страх от този самотен воин.
Измъчен, Ходжис се присмя:
— Само един мъж ли? Цезар само един мъж ли е бил? И Чингис Хан е бил един! Александър Велики също е бил един! Понякога един подобен мъж е достатъчен, за да подхрани мечтите за величие и обединение! Сивия орел е точно такъв мъж! Всеки воин по тези места би го последвал дори и в ада само да им нареди! — изръмжа Ходжис, а после се изчерви заради грубия си изблик. — Простете ми, сър, увлякох се — бързо се извини той, забелязвайки неодобрителната физиономия на упорития испанец.
— Разбирам, че сте любознателен изследовател на историята. Ако този индианец е големият вожд, какъвто го смятате, защо тогава се хвана във вашия капан? — запита скептично дон Диего с обидно весел тон. — Вождовете, за които говорихте биха пожертвали даже семействата си, за да станат велики. Щом един мъж може да размени живота си срещу този на малкото си момче, не може да бъде толкова студен и опасен, какъвто го изкарахте. Не виждам пред себе си бог на войната, а само един смъртен, който самопожертвователно и смело размени своя живот за живота на сина си.
Ходжис едва успяваше да сдържи бесния си гняв. Но не можеше да направи нищо против дон Диего. Беше му заповядано да изпълнява всичко, което испанецът пожелае и да не се подчини на заповедта би било огромна грешка.
Дон Диего направи кръг около безмълвния воин. Пое дълбоко дъх при вида на кръвта, която се стичаше от дълбоко врязаните в плътта ремъци.
— Развържете го! — внезапно изкомандва той.
— Да го развържем ли? — невярващо попита Ходжис.
— Ремъците са много стегнати. Ще го осакатите — хапливо отбеляза дон Диего.
— Какво значение има? Скоро той ще умре. Опасен е, дон Диего — извика майорът, ядосан от властния испанец.
— Човек може да приеме, че е справедливо врагът да бъде екзекутиран, сър, но не и да си позволява детински игри на бруталност. Вашите хора са въоръжени, вие също носите пистолет. Със сигурност двама въоръжени мъже могат да се справят с един единствен невъоръжен — задъхано изрече той. Как смее тоя наперен петел в синьо и жълто да поставя под съмнение авторитета му!
Ходжис си помисли, че ще убие испанеца, ако още веднъж повтори „един единствен“.
— Казах да го развържете! — повтори дон Диего.
Бесен от гняв, с почервеняло лице, Ходжис запелтечи:
— Както желаете… дон Диего. Но на мен… не ми харесва това. Той е опасен и коварен.