— Не мога да доведа майка ти у дома, Сияйна стрела. Ако Сините куртки са я убили, сега за нея се грижи Великия дух. Той няма да я изостави. Ако скоро не ни я върне, ще знаем, че е отишла при Великия дух.
— Сините куртки са лоши, татко. Тя падна във водата и повече не я видях. Дали Великият дух я е спасил?
— Не знам, сине. Но той пожали моя живот, затова се върнах при теб.
Сияйната стрела плака, докато заспа в прегръдките на баща си. Почти се зазоряваше, когато големият воин потъна в дрямка.
На следния ден, щом Сияйната стрела откри, че дядо му го няма, у него се събуди нова надежда.
— Да не би дядо да е отишъл да търси мама? — запита той с блеснали кафяви очи, които разкъсваха сърцето на баща му.
Сивия орел го погледна и се усмихна.
— Вероятно ще намерим Шали — отговори той, тъй като не беше в състояние да каже на сина си, че Бягащия вълк е в лагера Сисетон заедно с представители на други племена. Той трябваше да отиде с него, но не можеше да остави своя син самичък с мъката му. Освен това сърцето му беше далеч от продължаващата война с белите. Той и Сияйната стрела трябваше да са заедно сега, тъй като скоро щеше да бъде принуден да признае, че Шали никога няма да се върне. Сивия орел се сети, че трябва да съобщи на вожда Черен облак за мъчителната загуба на дъщеря му. Но той сигурно е на срещата в лагера Сисетон. Когато преговорите свършат след два дни и баща му се върне, Сивия орел трябваше да отиде в лагера Черна стъпка, за да отнесе страшната вест.
Както обикновено след бягството му от форта, Лия дойде да им донесе храна и да свърши домашната работа. Под маската на съчувствие и послушание Лия изпълняваше дневните си задължения най-ревностно. Тя използваше всяка възможност да се доближи до Сияйната стрела: хранеше го, грижеше се за него, забавляваше го, дори го успокояваше. Сивия орел беше така потънал в мъката си, че не успя да разгадае замисъла й. Но коварната Лия знаеше точно какво иска.
Докато Бягащия вълк и Бялата стрела ги нямаше, тя трябваше да се възползва от всяка възможност, за да омае Сияйната стрела и храбрия му баща. При нормални обстоятелства това щеше да изисква много време. Но измъчени мъка и самотата, двамата мъже се поддаваха по-бързо на пъкления й план. Детето скоро откри приликата на Лия с майка му. Обаче Сивия орел с нараненото си сърце по-трудно се подаваше на очарованието й.
Лия старателно избягваше всякакви контакти с другите индианци и вършеше работата си само докато всички почиваха. Ако някой забележеше как постепенно заприличва на принцеса Шали, щеше да стане лошо. Но засега нямаше нищо тревожно. А как не й се искаше всяка вечер да се връща в шатрата на Бягащия вълк. Но твърдият воин й даваше ясно да разбере, че не може да спи при тях, независимо, че се държеше като негова робиня. Нужно беше само време. Но разполагаше ли тя с тази ценност? Не, Бягащия вълк и Бялата стрела щяха да я издадат и всичките й мечти щяха да пропаднат в момента, в който се върнат! Трябваше някак да ускори победата. Имаше нужда само от едно съприкосновение с мъжествения воин, за да го направи свой роб!
Тялото на Лия потрепери, а пулсът й се учести, когато сериозният поглед на Сивия орел се задържа върху лицето й за пръв път след онази сутрин в шатрата на Бягащия вълк. Тя се усмихна стеснително и нарочно отърка гърдите си о рамото му, когато мина покрай него. Леко го докосваше с пръсти, когато му поднасяше храната. Предизвикателно люшваше ханш, докато вършеше умело домакинската работа. Може би е забелязал способностите и красотата й? Гладът за жена сигурно го измъчваше. Мъжете са тъй различни от повечето жени — те нямат нужда от романтични изживявания, за да уталожат физическите си нужди. Само някой и друг ден още, особено като го съблазнява непрекъснато, семето му щеше да започне да напира, за да се излее в изгарящото й за него тяло.
Същият следобед Лия захвърли предпазливостта си. Беше дошло времето да му покаже колко е готова за него и колко много го желае. Изразът й стана по-топъл. Огнените й погледи — подканващи и умолителни, усмивките й — по-омайни. След като беше го наблюдавала отблизо, Лия вече знаеше дневното му разписание. Знаеше точно кога и къде се къпе във все още ледената вода. С малко смелост и изобретателност можеше да го изненада в подходящо положение. Потрепери при мисълта за студената вода, но се усмихна похотливо, представяйки си как после той щеше да я стопли. Възможността беше идеална — как този емоционално разклатен мъж можеше да устои на жена, която толкова прилича на любимата му съпруга, щом я види да излиза гола от реката?