Малкото цвете беше поканила Сияйната стрела да прекара нощта с техния син, за да развесели малко тъжното момченце.
Сивия орел се отпусна върху постелята си и закри с ръка очите. Съзнанието му се понесе във висините, търсейки връзка с Шали край Великия дух… Повтори неразбрано името й няколко пъти.
Лия беше наблюдавала как благородният воин се клатушкаше съм шатрата си и разбра, че е в опиянено състояние. Знаеше, че Сияйната стрела не е там. От нощния бриз незавързаният отвор на вигвама се полюшваше подканващо. Щеше ли да посмее да го прелъсти в това състояние на беззащитност? Обхвана я опасение и несигурност. Разполагаше с толкова малко време. Ако можеше само веднъж да легне с него…
Като извика на помощ целия си кураж, Лия провери дали чужди очи не се мяркат наоколо да забележат безсрамното й влизане в шатрата на Сивия орел. Бързо притича и се шмугна в шатрата, като завърза връзките на входа, за да не осуети някой похотливото й намерение. Принуди трепетното си тяло да спре до леглото. Сивия орел мърмореше неразбрано, дочу само едно противно име. Зелените й очи се присвиха от завист към жената, която е могла така да очарова това олицетворение на мъжествеността и храбростта. Закле се мрачно той скоро да забрави, че тя някога е съществувала.
Пламналият взор на Лия забеляза безразборно нахвърляните на пода дрехи… Коленичи, за да могат гладните й очи да се полюбуват на мъжествената красота, просната пред нея. Опасни пламъци се разгоряха в тялото й, женствеността й се стегна и навлажни. Зърната на гърдите й се втвърдиха от желание. Облиза внезапно пресъхналите си устни, които жадуваха да опитат сладката плът пред нея.
Време беше да превземе този мъж. Лия съблече дрехите от еленова кожа от току-що измитото си тяло. За да не го събуди внезапно, тя леко плъзна ръцете си, намазани с омекотяваща мас по гърдите и корема му и той се размърда от лекото й докосване. Гледаше гладката му и твърда бронзова плът. Беше прекрасно мъжко животно. Решена да му въздейства, ръката й достигна до слабините му. Проследи дължината на члена, който я наелектризира. Той спонтанно откликна на допира й. Пръстите й се плъзнаха около него, той инстинктивно наедря, втвърди се и тя започна леко да се движи нагоре и надолу по гладката повърхност, за да го стимулира. Действаше внимателно, за да не го събуди.
Дългият член се събуди за животи пламна. Един стон излезе от разтворените устни на все още спящия Сив орел, докато Лия нарочно възпламеняваше сънените му сетива. Съзнанието му все още беше замъглено от мескалина. Представяше си красивата и нежна Шали. Тялото му беше в плен на наелектризиращите усещания на пулсиращото му мъжество. Ханшът на Сивия орел се вдигна нагоре, за да се предложи свободно пред погледа на жената, която обичаше и от която отчаяно се нуждаеше.
Страстни стонове излизаха от гърлото и гърдите му, а дясната му ръка потърси да погали тялото до него. Лявата му ръка сграбчи твърдата й гърда и започна да дразни зърното й с умелите си пръсти, а дясната потъна в кестенявите коси. Колко му липсваше неговата любима, но сега си беше отново в къщи…
На Лия й се стори, че ще полудее от силния копнеж, който я обхвана, от желанията, които той възбуждаше. Огън обхвана тялото й, нервите й се изопнаха, тя изгаряше от докосването му. Развълнувана от възбудата му и тръпнеща от блаженството, което той й даваше, тя неуморно и щедро галеше, притискаше и се радваше на прекрасния му член.
Умелите му търсещи ръце действаха също така трескаво, за да задоволят красивата му Шали. Като обезумяла ръката на Лия бързо и нежно се изкачваше и спускаше по пламналия член, върху тялото което се издигаше отново и отново, за да пресрещне удоволствията, с които тя го даряваше. Наложи си да не го възседне, както силно се изкушаваше да направи. Нетърпелива да задоволи огромната си жажда за него, тя жадно подготвяше дългия му обещаващ член да изпразни съдържанието си в нея. Сигурно той нямаше да издържи много дълго на умелите й ласки.
Обзет от нетърпима страст, Сивия орел се пресегна към своята любима и я сграбчи, покривайки устата й със своята. Устните и пръстите му се стараеха да я подлудят, да й предадат същия огън, който гореше яростно в неговото неудържимо тяло. Тя стенеше и се гърчеше върху леглото, отпуснала се напълно в ръцете му.
Докато устата му изгаряха устните и лицето й, Лия направи фатална грешка. Гърленият й глас го молеше да я вземе, да й позволи да пропъди болезнените спомени за Шали от ума му, да задоволи голямата си нужда в нейното пламнало тяло, да й позволи, да заеме мястото на загубената му любов. Той се бореше да изтрезнее и бързо да проясни съзнанието си. Застина, отдръпна се, разбирайки, че това не е Шали, която с любов и страст го влудява. Шали беше мъртва, Лия нагло го съблазняваше!