Тежестта на раменете му върху китките й й причиниха садистично удоволствие. Като знак на Великия дух лъчи светлина от пълната луна навлязоха през проветряващия отвор и блеснаха върху лицето и тялото на Лия. Очите й го гледаха подканващо. Лукава усмивка бе изкривила устните й. Внезапно тя му се видя съвсем различна от загубената му любов. Тъкмо преди да изгуби търпение и отмъстително да проникне в женствеността й, контролът и действителността връхлетяха върху борещите му се чувства и ги победиха.
— Я, Лия — знаменателно я предупреди той, негодувание и ярост проблеснаха заплашително в черните му очи. Чертите на лицето му бяха сурови и неотстъпчиви. Опасни искри проникнаха в нажежената атмосфера. Стана болезнено ясно, че тя беше загубила битката.
Можеше да направи само едно — достойно и гордо да се оттегли. Когато той се изправи и седна върху постелята, за да я изчака да си тръгне, тя бавно седна и взе дрехите си. Облече се и се обърна към него.
— Може би е твърде рано за теб да вземеш друга жена. Когато дойде моментът, ела при мен и аз ще ти дам наслада, каквато не си мечтал и в най-невероятните си сънища. Шали си отиде завинаги, а нуждите на тялото ти останаха. Никога няма да ти откажа всяко удоволствие, което би поискал от мен. Обичам те и те желая от първия миг, когато те видях. Щом гладът ти стане непоносим, прати да ме извикат, Сив орел.
С тези предизвикателни думи Лия спокойно излезе от шатрата му. Когато се изтегна върху собствената постеля, ядът беше първото, което тя изпита. Постепенно той отстъпи на суетата. Усмихна се, щом установи, че смелата й постъпка е постигнала няколко важни цели: Сивия орел откри, че е почти невъзможно да я отблъсне. С времето, когато нуждите на тялото му нараснат, волята му ще отслабне още повече и той безпомощно ще си спомня за уменията й. Временно я беше сбъркал с Шали, с известно усилие тя може да направи така, че измамата да става по-често и да трае по-дълго. Явно той не я отблъсна като бяла, а само като жена, която иска да заеме мястото на Шали. Все пак положението не беше безнадеждно, бързо реши тя.
Оптимистично настроената Лия не можеше да си представи колко дълбоко Сивия орел обичаше Шали и колко му липсваше тя. Тя не разбираше колко големи са гордостта и силата му. Но Сивия орел много добре знаеше какво чувства…
ГЛАВА ПЕТА
Красивата млада жена, която се мяташе от треска върху бизонската кожа на постелята, дори не подозираше какви драми се разиграват около нея. Болестта изгаряше тялото й и замъгляваше съзнанието й. Разкъсаното й дясно слепоочие най-после беше престанало да кърви и да мокри кестенявата й коса, пръсната като ветрило около главата й. Явно мехлемът и превръзката бяха спрели инфекцията и намалили отока, както и лилавото петно върху кожата с цвят на слонова кост. В безсъзнанието си младата жена бълнуваше неразбрано и винаги на английски. Викаше хора, които спасителите й не познаваха, но никога не произнасяше имената на онези, които устните й трябваше да назоват.
Вече четири дни Шали беше пленница на болестта, откакто две черни очи бяха открили безжизненото й тяло върху един дънер край брега на реката. Мъжът надзърна по-добре и с облекчение забеляза, че красивото лице на Шали някак се задържа над буйната вода, може би защото косите й се бяха заплели в клоните на дървото. Сърцето му биеше лудо от вълнение, защото той познаваше Шали и я обичаше.
Той благодари на Напи задето го доведе тук, където това прекрасно същество несъзнателно, но яростно се съпротивляваше на Птицата на смъртта. Как се е случило тъй, че буйното смъртоносно течение на реката я е грабнало и повлякло? Лагерът на Оглала беше разположен на цели два дни езда западно от техния лагер! Бързата река, която течеше край него, се сливаше с тази на много, много стъпки оттук. Ако случайно е паднала в бързото течение, как е била отнесена тъй далеч от лагера на Оглала и въпреки всичко е оживяла? Сигурно Великият дух е бдял над нея и й е подарил живота.
Но беше зле ранена. Или някой опасен враг я е нападнал в селото на Оглала, или пък тежък клон я е ударил, след като е паднала във водата. Ако не беше разпуснатата й коса, която се бе заплела в клоните на плаващото дърво, сега Шали щеше да бъде мъртва. Той нагази в ледената вода и внимателно освободи косите й. Вдигна безжизненото й тяло в силните си ръце. Беше съвсем студена и вкочанена, кожата й имаше цвета на синьото небе. Слагайки ухо на гърдите й отначало той не чу нищо, но после едва-едва долови леко туптене, което даваше искрица надежда.