Малко преди обяд Шали необичайно притихна. Смелата мечка скочи от мястото си край огъня и изтича до леглото й, страхувайки се, че завинаги е престанала да диша. Въздъхна дълбоко от облекчение.
— Треската мина, Чела. Напи пощади живота й. Но все пак се страхувам за нея, тъй като е много слаба и бледа.
Чела дойде при него край леглото на Шали.
— Тя е силна, Смела Мечко. Щом Напи го желае, тя скоро ще се събуди и ще се върне при съпруга си — заяви тя простичко, но нежно. — Сивия орел и Черния Облак ще са щастливи, че тъй добре сме се грижили за нея, ако някога се върнат, разбира се — добави хапливо. — Ако аз бях ранена и лежах на смъртно легло, ти щеше ли да ме гледаш така? — запита тя.
— Не разбирам защо семейството й толкова се бави — отвърна мъжът, който не искаше да произнася имената им. — Дори и сега тя не е вън от опасност.
— Изглежда, че често любовта и страстта отстъпват пред воинския дълг и честта на мъжа. Дали вождът не поставя отговорностите си над любимата, даже и когато тя е на смъртно легло? Смятах, че Шали е по-важна за Уанмди Хота дори от собствения му живот. Защо се бави той? — разсъждаваше тя на глас.
— Не знам, Чела. — За да успокои раздразнението й, Смелата мечка се усмихна и каза: — Ако жена ми беше сериозно болна, аз бих отишъл при нея в мига, в който научех вестта. — Той я погали по бузата. Чела беше добра жена. Не биваше неговите мечти по Шали да помрачават кафявите й очи и да развалят отношенията им. — Скоро ще дойде за нея. Ще й помогнем да се оправи бързо, за да се върне при семейството си. Не се преуморявай, жено, носиш сина на Смелата мечка — гордо й припомни той.
Тя се усмихна.
— Този път няма да е момиче. Ще имаш син, който ще те следва, когато ти вървиш след Черния облак. Един сън ми каза, че ще имам силен син, който ще язди до теб, съпруже. Така ще бъде, Напи ми го разкри.
Тъй като дълбоко вярваше в сънищата, Смелата мечка се зарадва, но не за дълго, тъй като след шест месеца Чела щеше пак да роди момиче. Но все пак този сън му помогна да овладее копнежа си по Шали.
— Гледай! — възбудено извика Чела.
Следвайки погледа й, Смелата мечка забеляза как Шали се мъчи да отвори клепачите си. След малко зелените очи примигнаха няколко пъти, преди да се затворят отново и младата жена да потъне пак в тъй нужния й покой. Чела и Смелата мечка размениха усмивки, разбирайки, че болестта отстъпва в битката за живота на Шали.
Младата жена се събуждаше и заспиваше много пъти през деня. Усещаше тялото си изключително слабо и изнемощяло, болеше я навсякъде. Беше много жадна. Пи от странното питие, което поднесоха към устните й — нещо като супа с непозната миризма. Сви се под някаква рунтава завивка. Чудеше се къде са чичо й и останалите. Какви бяха тези странни на вид хора наоколо? Какво се е случило с нея? Това помещение й беше непознато — голямо, кръгло, с конусовиден таван. Какви необикновени думи и образи изпълваха съзнанието й! Но беше твърде замаяна и объркана, за да мисли дълго.
Бореше се да повдигне оловните си клепачи, да помръдне, за да види кой я пипа по главата и й причинява такава божа, но не можеше. Напрягаше се да долови чудноватите неразбираеми думи, но напразно. Всеки път тя почти успяваше да се завърне в реалността, но умората я надвиваше и я завличаше в някаква черна бездна.
Постепенно периодите на ясно съзнание и бистър ум все по-често се връщаха при Шали. На два пъти се опита да извика на жената, която стоеше до огъня, но от пресъхналото й гърло не излезе нито звук. После отново потъна в черен мрак. Често първата мисъл, която я спохождаше при събуждане, беше, че е била и все още е много болна. Болката в главата бавно намаляваше. Чувстваше се по-добре и малко по-силна. Но къде беше чичо Тед? Защо той не се грижеше за нея? Дали той също не е болен? Това ли е причината тези двама непознати да се грижат за нея?
Тази нощ за пръв път от осем дни Шали спа спокойно. Когато на следващата сутрин отвори очи, един мъж с червеникавокафява кожа бе коленичил до нея и й се усмихваше. Обърканите й очи разгледаха необикновеното му облекло: кожени дрехи с ресни, кожени ботуши до коленете и гердан с човки на някакви птици. Дългата си коса бе привързал с кожена лентичка с цветни краища. Погледът й се върна на хубавото му спокойно лице. Очите му се смееха, защото объркването й ясно личеше в дълбоките й зелени очи.