— Кои сте вие? Къде съм? Какво се е случило? — задаваше тя един въпрос след друг, като се спираше да поеме дъх, тъй като беше много слаба.
Смелата мечка се взря в нея. Защо принцеса Шали го гледаше, сякаш не го познава? Защо му говори на езика на белите?
— Шали — изрече той смутен. Очите и гласът му издаваха тревога. Погледът й се плъзна към устата му, когато я попита как е.
— Не разбирам думите ти — отвърна тя, чувстваше се неспокойна, но не и уплашена. Този непознат мъж не се опитваше да й стори зло, грижеше се за нея, докато беше болна, така че защо да се бои от него?
Той отново заговори, бързи думи се сипеха от устата му като струи на водопад. Шали се обърка се още повече, тъй като той явно очакваше, че тя трябва да го разбира. Поклати глава и пак каза:
— Не разбирам езика ти. Къде е чичо?
Човекът се намръщи и я изгледа внимателно. Чела дойде при тях. Погледът на Шали се премести на красивата млада жена, която седна до странното легло върху мръсния под. Жената се усмихна и заговори на същия непознат език. И двамата се държаха приятелски, затова Шали запази спокойствие при тези объркани обстоятелства. Опита се да седне, но беше твърде слаба. Мъжът я докосна по рамото, показвайки й, че трябва да лежи. Отново й се усмихна, а после придърпа рунтавото одеяло до брадичката й.
В отговор тя им се усмихна и им благодари. Трябваше да общува с тях по някакъв начин. Посочи към гърдите си и каза:
— Алиша.
Смелата мечка и Чела размениха смаяни погледи. Когато Смелата мечка реши да провери подозрението си и я попита дали ги разбира, тя не отговори нито на сиукски, нито на наречието на Черната стъпка, а на английски. Той докосна рамото й и рече:
— Шали.
Тя изчака малко, а носле произнесе името си. Смелата мечка, който знаеше английското й име, поклати глава и заяви твърдо: „Шали“. Това се повтори няколко пъти, а Шали; се взираше недоумяващо в него. Дали не й предлагаше име на собствения си език? Или пък Атиша е Шали на неговия език? Да не би пък да я е сбъркал с някоя друга?
Мъжът посочи към себе си и каза:
— Мато Уадитака — после хвана жена си за ръка и изговори: — Чела — след това я докосна отново и наблегна: — Шали.
За да докаже, че разбира дотолкова езика му, тя повтори правилно имената, но с известна трудност. Когато отново посочи към себе си, тя каза:
— Алиша. Алиша Уилямс.
Смелата мечка поклати глава или от несъгласие, или от недоволство. Нямаше смисъл да спорят, само щяха да изцедят нищожните, й сили. Явно не знаеше, че е Шали, нито пък си спомняше езика им! Раната на главата, а и дългото и оставане в света на мрака бяха изтрити тези неща от съзнанието й. Може би когато напълно се възстанови, спомените ще се върнат…
Чела и Смелата мечка обсъдиха ужасното положение. Какво ще каже Сивия орел, щом я открие така? Внезапно Смелата мечка произнесе „Уанмди Хота“. В зелените очи на болната пролича още по-голямо объркване. Докато разискваха следващия си ход, Шали заспа.
Чела се взираше в пепелявото лице на Шали.
— Какво ще правим, Смела Мечко? — запита тя загрижено.
— Ако не дойде скоро, ще трябва да пратим още едно послание до Сивия орел. Вече стават осем или девет луни, откакто е напуснала техния лагер. Защо той не идва при нея? Може би когато го види, мъглата в главата й ще се разпръсне. Ще внимаваме да не я уплашим — реши той. — Тя пак се превърна в бяла жена. Но не изглежда да се страхува или да ни мрази. Трябва да й говорим внимателно, докато Великият дух изцели съзнанието и тялото й.
Мина един ден, после още един. Сивия орел все не идваше. Черния облак изпрати вест, че смята да спре в още няколко лагера, преди да се върне. Въобще не споменаваше за Шали! Смелата мечка реши, че рангът му не позволява да обсъжда странното държане на вожда си, но в душата си изпита дълбоко негодувание.
Шали си възвърна малко силите и можеше да сяда за няколко минути. След като не успя да разбере нищо от тези мили непознати, тя беше принудена да приеме помощта и грижите им. Вероятно се е случило нещо страшно и тя единствена е оцеляла, а тези приятелски настроени хора са я намерили. Но защо не можеше да си спомни това ужасно събитие? Нищо чудно раната на главата й да е изтрила тези болезнени спомени от съзнанието й, но когато укрепне достатъчно, щеше да си спомни трагедията.
Този ден стана нещо обезпокоително. Красивата жена на име Чела с тъмни плитки и червеникава кожа я наблюдаваше напрегнато. Какви мисли бушуваха зад очите й с цвят на шоколад? Бързо й стана ясно, че то има нещо общо с приятелското отношение и помощта на едрия хубав мъж. Дали бяха брат и сестра, или пък мъж и жена? Ако бяха съпрузи, защо тогава той гледаше нея, Шали, с такава топлота? Докато беше много слаба и не можеше да се движи, той й даваше да пие от онази особена чаша и я хранеше със супа от купичката. Усмихваше й се нежно и така разкриваше някаква привързаност, която я смущаваше и озадачаваше. Забелязвайки раздразнението на Чела, Шали се опита да приема помощта му учтиво, но отхвърли приятелското му държане. Ала за добротата, която проявяваше, тя не можеше да не му се усмихва лъчезарно. Освен това той се опитваше да я учи на някои думи.