Чела и Смелата мечка посрещнаха разтревожения ездач, който пристигна в галоп до лагера. Щом той слезе от коня, Смелата мечка заговори пръв:
— Защо не дойде по-рано, Сив орел? През тези няколко луни Птицата на смъртта няколко пъти призова Шали.
Сивия орел прочете гнева в очите и гласа на воина.
— Не знаех, че все още е жива, докато Гордия елен не дойде при мен миналата луна. Търсихме я много слънца, но не открихме и следа от нея. Оплаквахме смъртта й. Къде е? — запита нетърпеливо, ядосан, че го бавят.
Когато Смелата мечка му спомена за двамата пратеници, Сивия орел остана като гръмнат.
— Нито един воин не е влизал в лагера ми, освен Гордия елен. Защо чака толкова дълго, докато изпратиш втория пратеник? Сърцето ми щеше да се пръсне от мъка!
След като си размениха няколко разгорещени думи, проблемът беше решен. Смелата мечка набързо му разказа как е открил и как се е грижил за Шали. Описа му колко объркан е бил, когато Сивия орел не обърнал внимание на първия пратеник, който сега се разбра, че въобще не бе пристигнал. После подробно се спря на състоянието й. Най-накрая нерешително започна:
— Не знам как да ти го кажа. Сив орел. Шали вече не е Шали.
Объркан, Сивия орел го запита какво иска да каже.
Нарича се Алиша Уилямс. Говори само на езика на белите. Не разбира нашия език. Не познава нито Смелата мечка, нито Чела. Когато споменавам името на Сивия орел, тя не реагира. Раната на главата й е отнела спомените за нас — завърши гласно той.
— Може би когато се е събудила, е била объркана, но щом ме види, ще си спомни — уверено заяви Сивия орел и помоли да го заведат при нея.
Когато двамата мъже и жената влязоха в шатрата, Шали вдигна поглед. Смущение замъгли зелените й очи, когато непознатият се втурна напред, прегърна я, а после страстно я целуна по устните! Инстинктивно се отдръпна от него. Как си позволяваше този мъж да се отнася така с нея! Вгледа се в красивия воин с бронзова кожа и блестящи черни очи. Той се усмихна и я погали по бузата. Тя го плесна по ръката и се отдръпна по-надалеч от него.
Смутен, той промърмори:
— Шали? Ваете чедаке.
Тя го загледа. И той я нарече със същото име, но тонът му беше нежен и мек. Кой е този мъж? Защо се отнася така към нея? Защо я целуна? Веднага го попита:
— Кой си ти? Къде е чичо Тед? Къде съм аз? — Погледът и треперещият й глас издаваха страха й.
Сивия орел я погледна смаяно. Тя не го познаваше! Докосна превръзката на главата й и я запита дали я боли. Говореше на сиукски и естествено тя не го разбра.
— Защо ми викаш Шали? Те също ме наричаха с това име — кимна младата жена към Смелата мечка и Чела. — С коя жена ме бъркаш? Аз съм Алиша Уилямс. Къде е чичо? — Сълзи от безсилие изпълниха очите й.
— Аз съм Сивия орел, ти си Шали — заяви на английски воинът.
Тя разтвори очи от изненада. Въздъхна с облекчение — този мъж говори английски. Сега вероятно можеше да получи отговори на многото въпроси, които я измъчваха.
— Сив орел, къде съм аз? Какво се е случило с мен, с фургона, с който пътувах? Другите не говорят английски и не можаха да ми кажат нищо.
Воинът отново впери очи в нея.
— Не ме ли познаваш? — запита невярващо.
Вглеждайки се внимателно, тя поклати глава.
— Ако те бях срещала по-рано, със сигурност щях да те запомня — разсъждаваше тя на глас, усещайки някаква необяснима тревога у него. — Къде са чичо и останалите? Да не би да се е случило нещо, което не мога да си спомня? — запита боязливо тя.
— Ти падна в реката и водите й са те довлекли дотук — отвърна Сивият орел.
Тя се замисли над това, а после попита:
— Къде съм? Защо чичо Тед го няма? Защо се държиш тъй, че все едно трябва да те познавам? — настояваше тя озадачена. Нещо неуловимо й подсказваше, че той говори сериозно и честно.
— Аз съм твоят съпруг — спокойно отговори той, наблюдавайки какъв ефект ще произведат думите върху нея.
— Мой… съпруг? — повтори тя. — Невъзможно! Аз не съм женена. Никога по-рано не съм те виждала — възрази тя, обезпокоена от мрачния му поглед.
Разтревожен от степента на травмата й, той меко заяви:
— Ти си Шали, моя жена от пет зими, пет години според белите — изясни той.
— От пет години? Твоя жена? — повтори тя. Разгледа внимателно лицето му. Нищо не й проблесна. — Как мога да бъда твоя жена, след като никога по-рано не сме се виждаш?