Той се смръщи и присви очи дълбокомислено. Със сдържан смях каза:
— Тогава ще си създадем нови спомени. Отново ще те науча на същите неща.
— Но ако сме били… женени, как… ще живея с непознат?
— Много пъти си ми казвала, че Сивия орел е единственият мъж, когото страстно обичаш със сърце и тяло. Същото ще е и сега — обеща й той уверено, а изгарящият му поглед я накара да се изчерви и разля огън в кръвта й.
Откъсна погледа си от него. Какво щеше да поиска от нея този непознат, ако тръгне с него? Кършеше ръце в скута си, измъчвана от подозрения. Женитбата означава да спят заедно…
— Не мога — прошепна тя по-скоро на себе си, отколкото на него.
— Какво не можеш, Шали?
Без да вдига очи към него, тя отговори:
— Не мога да бъда… твоя жена. Не те познавам. Не те обичам. — Думите, които чуваше, разкъсваха сърцето му като остър нож. — Ти не би… — Думите спряха на гърлото й и тя не поиска да ги изрече. Може той да реши насила да я отведе със себе си. Ако стане тъй, по-лесно би се справила с един приятел, вместо лекомислено да го превръща в свой враг. Според наблюденията й той наистина вярваше, че тя е неговата Шали!
— Какво не би направил Сивия орел? — настоя той в желанието си да разбере многобройните й страхове и съмнения.
Принудена да узнае намеренията му и да изпита клетвата му в любов, тя попита:
— Ти би ли… ме принудил… да спя с теб?
— Съпругата, винаги спи в леглото на съпруга си — отвърна той меко.
— Но аз не съм твоя съпруга! — задъхано изрече тя, тъй като това я ужасяваше.
— Но ти си — поправи я той и с обич погали разрошената й коса.
Ако имаше силата, тя би скочила и избягала от тази неудобна сцена.
— Какво ще правиш с мен?
Стрелна я въпросително с поглед. Изражението му се разведри.
— Ще те обичам и ще те браня както досега — дрезгаво обеща той.
— Както направи, когато Сините куртки ме удариха, ако е вярно онова, което казваш — направо го обвини тя, за да го изпита.
Думите й бяха жесток удар за сърцето и гордостта му.
— Аз не бях в лагера, когато те са се промъкнали в селото ни, за да сеят смърт. Давам собствения си живот, за да защитя твоя — закле се той твърдо, а погледът му стана сериозен. Челото му се смръщи, той стисна челюсти и сведе поглед към скута си. — Прости ми за мъката и страха, които изживяваш, мъничка моя.
Той излъчваше такава необикновена и магнетична тъга, че тя не можеше да не откликне. Докосна силната ръка на коляното му и тихо промълви:
— Наистина съжалявам, Сив орел. Не исках да те нараня. Можеш ли да ме разбереш? Цялото положение е тъй объркващо за мен. Ти казваш едно, а умът ми — друго. Не мога изведнъж да приема твърденията ти, дори и да предполагам, че казваш истината. Говориш за брак и любов, които са ми непознати. Държиш се тъй, сякаш трябва да падна в прегръдките ти и да ти повярвам. Как, след като не те познавам?
Когато той вдигна очи към нейните, в тях тя прочете искрено страдание. Не й стана ясно защо, но това неудържимо я привлече към него.
— Може би с времето, когато напълно се възстановя от случилото се, ще си спомня всичко. Дотогава трябва да ме разбереш и да бъдеш търпелив с мен. Ако ме обичаш така, както се кълнеш, толкова невъзможно ли е това?
Той нежно обви с ръце вдигнатото й към него лице и се взря с любов в умоляващите го очи.
— Не разбираш ли колко голяма болка изпитвам и колко се тревожа, Шали? Сивия орел също е объркан и уплашен — дрезгаво изрече той, изненадвайки я с искреното си признание.
— Защо трябва ти да се страхуваш? — запита тя озадачено.
— Страхувам се да не те загубя. Боя се, че няма да ме обичаш както преди. Ужасявам се при мисълта, че можеш да ни отхвърлиш — мен и нашия син. Плаши ме липсата на любов и желание в зелените ти очи. Страх ме е от съмненията и съпротивата, които усещам у теб. Мъчно ми е, че никога няма да си спомниш щастливите луни, които прекарахме заедно. Опасявам се, че няма да бъде както преди.
Нима е обичала този необикновен мъж толкова дълбоко, че загубата й му причинява такава мъка? Нима той я е обичал тъй, че би могъл да умре за нея, както се кълнеше? Как се забравят толкова силни чувства? Болка прониза главата й. Извика високо, хванала челото си с ръце, залюля се и пребледня от мъчителните спазми. Той я прегърна и силно я притисна.
— Шали, какво ти е?
— Главата ми… Много ме боли. Трябва да легна — задъхано изрече тя, напрежението беше сломило слабото й тяло.
Той я положи върху постелята и я покри.
— Почини си, любов моя. Аз ще се грижа за теб и ще те пазя — каза мъжът и я погали по бузата. Очите му бяха потъмнели от безпокойство.