— Може ли малко вода? Гърлото ми е съвсем сухо.
Преди да й даде хладната течност, той пипна челото й дали треската не се е върнала. Нямаше температура и той въздъхна с облекчение. Докато гасеше вода, Шали го наблюдаваше. Не можеше да отрече загрижеността и нежността му. Но все пак имаше толкова неща, които не разбираше. Как се е омъжила за този човек?
Когато той се изправи и излезе от шатрата, обзе я невероятен страх, почувства се съвсем сама. Какво означаваше това противоречие? Усещаше се в безопасност, когато той е наблизо, и все пак се плашеше. Не, не се боеше от него, а от думите му и от ефекта, който предизвикваха в цялото й същество. Той беше най-красивият и жизнен мъж, който бе виждала. Изпълни я някаква особена топлина. Благородното му и величаво излъчване бяха наистина царствени. Усмивката и черните му очи събуждаха непознати усещания в нея. Тялото му беше бронзово, гладко и твърдо. Когато се движеше, здравите мускули играеха под кожата му. Наистина беше като земен бог. Откъде се взимаше тази нежност, след като излъчваше толкова сила и властност?
Всеки път, щом я докоснеше, кожата й се стягаше и пламваше. Защо ли? Ако наистина се страхуваше и се съмняваше в него, защо той й въздействаше по този начин? Беше ли в състояние скромната и наивна Алиша Уилямс да се влюби в мъж, тъй различен от нея? Дали наистина е родила дете от този необикновен индианец? Поиска да си спомни лице на дете, но не успя. Ако е носила месеци това дете в утробата си, а после го е родила, защо не можеше да си спомни този прекрасен период от живота си?
Индианците се върнаха. Сивия орел коленичи до нея и й подаде чаша с някаква тъмна течност.
— Изпий това, ще ти помогне да заспиш. Ще се моля когато се събудиш, съзнанието ти също да се проясни. Обичам те, Шали.
Тръпки минаха през успокоеното й тяло. Почти се задави от топлата течност в чашата. Подаде му я, ръцете им се докоснаха. Тя погледна пръстите си, после него. Той се взря в очите й и я повлече в дълбините на своите тъмни езера, пълни с черна магия. Приближи глава и устните му се допряха до нейните. Изведнъж всичко у нея се раздвижи от сладкото докосване. Щом дълбоко проникващата целувка свърши, тя го погледна смаяно. Пръстите й докоснаха устните, които тъй нежно я плениха. Загледа се в него, очите му я пронизаха.
— Защо направи това?
Той се развесели и се засмя.
— Защото устните ми жадуваха за твоите. Измъчва ме огромна самота. Имам нужда да те прегръщам, да те целувам, да се любя с теб. Но ти се страхуваш от мен. Ще ме намразиш, ако взема онова, за което копнее сърцето ми. На теб ти е по-лесно да се съпротивляваш, тъй като не си спомняш любовта и страстта ни. А в моето съзнание те са съвсем живи. Искам те, а не смея да те взема.
Сърцето й запрепуска бясно, докато слушаше вълнуващите думи и гледаше тези покоряващи очи. За да прекъсне сладостния миг, тя легна и запита:
— Как се казва синът ти?
Разбрал, че тя се опитва да смени темата, той се усмихна и отговори:
— Името на нашия син е Сияйна стрела.
— Да, ти вече ми каза. Как ли ще се почувства, когато не го позная? — неочаквано запита тя.
Погледът му помрачня.
— Той е само на четири години. Няма да разбере какво става. Само ще почувства голяма тъга и болка като мен.
— Не можеш ли да му обясниш положението? — търсеше изход ужасена, че ще нарани едно дете, особено своето.
— Ти си на двайсет и пет години, умна си и пак не можеш да приемеш това, които ти казвам. Как искаш едно малко дете да го разбере и приеме?
— Двайсет и пет… — Битката за сън започна да й действа, тя поиска да го попита нещо, но не успя.
— Спи, любов моя. Ще поговорим, след като се събудиш. Все още си твърде слаба. Има много неща, които трябва да премислиш и да приемеш. Аз съм при теб.
Очите й се замъглиха, гласът му звучеше някъде отдалеч. Скоро заспа дълбоко. Ръцете на Сивия орел се разходиха свободно по тялото, което го преследваше в сънищата му през дългите мъчителни дни. Колко дълго щеше да го принуждава да сдържа копнежа си? Ще направи ужасна грешка, ако я вземе, преди тя да го е обикнала и да го е пожелала отново. Но колко дълго ще успее да възпира огъня, който се разгаряше у него всеки път, когато я погледнеше или докоснеше? Отвращение и яд го обхващаха, щом си спомнеше миговете на лудост с Лия. Никога отново нямаше да позволи предателското му тяло да измени на него и на любимата му.
Шали бавно излизаше от черните дълбини на съня. Въздъхна и се протегна. Чувстваше се отпочинала и весела. В мига, в който отвори очи, отново я порази странната обстановка. Объркването й бързо премина, предполагаемият сън се оказа чиста действителност. Красивият индианец стана от мястото си край огъня, дойде при нея и се усмихна. Значи все пак не е било сън! Не, той си беше съвсем истински, реален.