— Нали не те боли вече? — попита той, докосвайки леко превръзката около главата й. Тя кимна. Наблюдаваше го внимателно, като си припомняше всяка дума, която предишния ден й бе казал.
Той добави сериозно и загрижено:
— И все пак, не ме помниш, така ли?
Този път почти с неохота тя поклати глава. Лицето му изразяваше съжаление и примирение.
— Още едно слънце и ще си спомниш за мен — каза той бодро и отново се усмихна широко.
— Може би. — За първи път тя се съгласи с него.
— Трябва да хапнем, а после да се върнем в моя лагер — рече мило Сивия орел. Виждайки изплашения й вид, добави нежно: — Други също скърбяха за загубата ти. Трябва да споделим с тях щастливата новина, че те намерих. Сърцето на детето ни ще запее от радост като моето. Великият дух пощади живота ти и те върна при нас.
Когато хапна от печеното месо, тя с облекчение установи, че е от заек. Ядеше бавно, разтревожена от предстоящото пътуване. Когато разбра, че не можеше повече да отлага неизбежното, тя му върна чинията. Сивия орел й се усмихна топло и й подаде ръка. Поколеба се, преди да сложи малката си студена длан в голямата му топла десница.
Той я вдигна на крака, а после подържа раменете й, докато се закрепи.
— Колко далеч е лагерът ти? — запита Шати, чувствайки, че трябва да каже нещо, за да прекъсне привличането, което и двамата чувстваха.
— На два дни езда. Трябва да вървим бавно, още си слаба. Имаш нужда от много почивка и грижи. Хайде, Шали, да тръгваме.
Тя направи няколко крачки, но краката й се разтрепериха, като че щяха да се огънат. Той я прихвана, вдигна я в силна и странно вълнуваща прегръдка. Леко, сякаш носеше пухкаво облаче, той тръгна към петнистия жребец.
— Мога да вървя — опита се да възрази тя. Навсякъде, където я докоснеше, тялото й пламваше.
Изчерви се, когато той я загледа.
— Дори и краката ти да бяха по-силни, бих предпочел да те нося. — Сивия орел спря пред великолепното животно и пусна краката й на земята. Щом той пъргаво се метна върху гърба му, тя инстинктивно се хвана за гривата на жребеца, за да не падне. Вождът я вдигна да седне пред него и се пошегува:
— Не ти ли казах, че още си слаба? Но гордостта ти се възвърна. Бях забравил как лицето ти пламва като огън, а гордостта ти се извисява колкото моята.
Кожата й стана тъмночервена, а това още повече го разсмя.
— Защо ми се подиграваш? — укори го тя.
— Не ти се подигравам, Тревисти очи. Сърцето ми пее, че отново си при мен. Трябваше да знам, че Великият дух няма да позволи никаква зла сила да те открадне от мен. Отново си моя, както трябва да бъде.
— Говориш така, сякаш наистина съм твоя! — запротестира тя, борейки се вътрешно с чувствата, които бушуваха в ума и тялото й.
— Някога притежавах сърцето ти, моля се това отново да стане. А дотогава моята любов е достатъчна за двама ни.
Когато Шали потъна в отбранително мълчание, вождът се обърна към мъжа и жената, които бяха спасили живота й и се бяха грижили за нея. Тя се заслуша в мелодичния глас, чиито думи не можеше да разбере. Вдигна глава и каза:
— Ще им благодариш ли от мое име задето ме спасиха и се грижеха за мен?
Той се усмихна.
— Ша, Пи Ци Иста — отвърна на сиукски.
— Какво? — неразбиращо запита жената.
Той се разсмя и поясни:
— Да, Тревисти очи. Хубаво е, че не си се променила много. Ще им предам тези любезни думи. А по-късно отново ще те науча на тях.
Тя се усмихна и му благодари. Преди да разбере какво казва, заяви чистосърдечно:
— Не мога да ти опиша колко се радвам, че говориш моя език. Щеше да бъде ужасно, ако не можехме да общуваме.
Това отново го развесели.
— Това ми умение беше първият начин да разбера за любовта ти към мен — успя да й каже през смях.
— Не те разбирам — промърмори тя с любопитство.
— Дълго време ти не знаеше, че аз говоря езика на белите. Разказа ми много тайни за Шали и за любовта й към Сивия орел — пошегува се той, а черните му очи заиграха палаво.
Думите му я накараха да се почувства още по-нещастна.
— Тогава защо аз не знаех, че говориш английски? — залита, объркана от реакцията му.
Невинният й въпрос му подейства странно. Шали усети, че той се стяга, казвайки с равен тон:
— За това ще говорим по-късно. Трябва да тръгваме.
Сивия орел сякаш надяна някаква маска. Шали не можеше да проникне зад застиналия израз и полупритворените му очи. Явно той не искаше да отговори точно на този въпрос. Защо? Какво се криеше зад него? Защо внезапно сложи непроницаема маска върху лицето си? Някакво подозрение мина през ума й, но то се задържа само за миг.