Когато тръгнаха, тя запита:
— Защо не отговаряш на въпроса ми?
Той я погледна.
— Много неща се случиха тогава, ще ти е трудно да ги разбереш, докато не ти разкажа всичко. Първо трябва да събереш сили и да оцениш любовта ми, след като не можеш да си я спомниш. Когато му дойде времето, ще ти разправя всичко, което искаш да знаеш.
Ще не ще, тя трябваше да се облегне на силното му тяло и да почива. Замисли се дълбоко. Какво ли ще й е трудно да разбере? Какви спомени се страхуваше той да съживи в паметта й? Защо трябваше да докаже любовта си, преди да разкрие миналото им? Спомни си какво разказваха за тая пустош и за индианците, които живееха в нея, замисли се върху факта, че е бяла, а той индианец.
Изправи гръб и запита:
— Не сме се срещнали като приятели, нали?
Шокиран от точното й попадение, той не успя да овладее чувствата си и промяната в израза си достатъчно бързо, за да не ги забележи тя.
— Като… врагове ли се срещнахме? — не можеше да не запита, забелязвайки виновния му вид.
Ако сега я излъжеше, тя щеше да разбере. Той не можеше да рискува да хвърля съмнения върху честта си и истината.
— Да, Шали, ние се срещнахме като врагове. Но любовта ни преодоля различията ни, тя беше по-силна от омразата на белите към мен, тъй като подобни чувства никога не са виреели в сърцето ми. Дори сега, когато ти не си спомняш за мен, аз не тая омраза — довери й той, докосвайки гърдите, където сърцето й препускаше като лудо.
Мислите на Шали трескаво търсеха истината в първите му думи. Но последните също не останаха незабелязани. Вождът хвана брадичката й и я принуди да го погледне.
— Нали и ти не ме мразиш? — нежно поиска да узнае. Застиналата му маска падна, а под нея той се бореше със страха от отговора й.
— Естествено, че не те мразя — каза Шали, поемайки дълбоко въздух. Той не смееше да диша, изтръпнал да не би тя да каже друго. — Когато се срещнахме за първи път, ти мразеше ли ме? — смело запита младата жена.
— Не. Но силно се съпротивлявах на копнежа, който ти събуждаше в сърцето и тялото ми. Преди теб аз не познавах любовта на жена. Не разбирах странния начин, по който ме караше да се чувствам, или пък мислите, които предизвикваше. Борех се срещу слабостта, която изпитвах към теб, моя враг, тъй като не я разбирах. Но дойде мигът, в който Великият дух отвори очите ми и ми разкри тези неща. Оттогава до ден днешен аз не съм обичал друга жена. Великият дух ми показа, че любовта ми към теб няма да ме сломи, нито пък ще отслабне. Тя ми донесе голяма радост и щастие. Обичах те повече, отколкото бих могъл да ти го обясня с думи, Шали. Когато се страхувах, че си умряла, то беше защото ти си като въздухът, който дишам, като храната, която ми дава сили и като сърцето, което ми дава живот. Не ме карай да говоря за тези първи дни, когато се плашех от любовта и желанието си към теб.
— Смяташ, че ще те намразя, ако науча истината, така ли?
Той вдигна нагоре разтревожен поглед и трудно си пое въздух.
— Да, Шали. Ако не ме обичаш, не би могла да разбереш тези моменти — довери й той неохотно.
— Тогава не повтаряй тези мъчителни събития. Ако сме се срещнали като врагове, а после сме се влюбили един в друг, тогава значи и двамата много сме се променили. Трябва да открия човекът, който си сега — покажи ми него. В такъв случай ти ще си единственият мъж, който ще получи любовта ми повторно — предложи му тя, чувствайки, че не може да постъпи другояче.
Той стисна очи и издиша шумно въздуха. Шали се остави да я прегърне, тъй като, изглежда, той се нуждаеше от този малък жест на близост и разбиране. Разбиране ли? Думата отекна в главата й като гръмотевица преди буря. Тя стараеше ли се да го разбере? Или мислеше само за собствените си чувства? Ако това, което той казваше, бе истина, а тя не можеше да докаже обратното, сигурно и той страда. Загубата на паметта й беше засегнала болезнено не само нея! Как би се почувствала тя при същите обстоятелства? Ако съпругът, когото обичаше, внезапно се върне от гроба и не я познае? Не си спомня нито любовта и животът им заедно? Нито детето им? И ако този мъж се държеше тъй, както тя сега? Но все пак, можеше ли да постъпи другояче? Каквато и да беше истината, тя не помнеше нищо! Ала към Сивия орел трябва да бъде справедлива. Поне толкова му дължеше — да му даде възможност да докаже твърденията си.
Разсъжденията на Сивия орел бяха в същата посока, но от неговата гледна точка. Шали беше преживяла много и умът й беше объркан. Трябва да я обича и да бъде търпелив. Налагаше се да спечели любовта й още веднъж — тя беше права. Това бе ново предизвикателство — опияняващо и необикновено, провокиращо и съживяващо дръзко: да спечели любовта й за втори път…