Дълго яздиха спокойно и мълчаливо, и двамата заети с мислите си. Шали задрямваше в прегръдките му събуждаше се и отново заспиваше. Но когато се замисли по-дълбоко върху нещата, тя реши, че трябва много да е обичала този привлекателен мъж, за да забрави страданията, за които той намекна, да се омъжи за него и да му роди син. Той я привличаше като магнит и личността му я подчиняваше, но можеше ли да се влюби в него? И то за втори път?
Сивия орел кроеше планове как да очарова отново тази жена. Волята и способностите му щяха да бъдат подложени на изпитание. Възбуди го играта, с която тя го предизвикваше. Тялото и сърцето му се изпълниха с очакване и радост. Намисли си хитри ходове. Усмихна се. Щеше да атакува чувствата й с умения и изобретателност, от които мъжката му чест щеше да блесне още по-силно, отколкото на бойното поле. Острият му ум и пламенно тяло приеха тази вълнуваща игра.
На свечеряване той спря, за да подготви нощувката. Шали имаше нужда от почивка, но също й бе необходимо време, преди да се сблъска с нови проблеми. Слезе от коня и я свали долу. Разстла одеялото на земята и й предложи да седне и да си отдъхне, докато той стъкне огън. Тя се подчини без да й дойде наум, че това бе задължение на жената. Изморена от пътя, тя легна.
След като запали огъня, Сивия орел се отпусна на едно коляно до Шали. Усмихна й се, подаде й храна и вода. Тя се надигна и ги взе, изгладняла за пръв път след като дойде в съзнание. Отвърна на усмивката му и му благодари. Той седна до нея и ядоха мълчаливо. По-късно Сивия орел се загледа в ярките пламъци, а тя, легнала върху бизонската кожа, го наблюдаваше.
Усетил погледа й върху себе си, той остана неподвижен, надявайки се, че тя харесва мъжествения му вид. Някога тя се бе гордяла с него. Пламъците танцуваха върху бронзовото му тяло и лице и предизвикваха у нея желания ефект. Тя се чудеше дали светлината в черните му очи беше отражение на огъня, или идваше от нещо друго. Но изведнъж се хвана, че открито му се любува, обърна се и легна по корем.
— От какво животно е тази кожа? — неочаквано попита тя, за да прекъсне неудобното мълчание.
Той се засмя и легна до нея, подпрял брадичка върху ръцете си. Много ентусиазирано й разказа за страшното животно, което се нарича бизон. Разправи й за пълния с напрежение лов, за това как после използваха всяка част от животното, колко важен е бизонът за живота им. Шали се захласна от разказа му, отбелязвайки, че нищо от животното не се хвърля. По нейна молба той й описа лагера, обичаите, семейството си и хората от племето си.
После се обърна с лице към него и го помоли:
— Кажи ми, Сив орел. Кой си ти? Защо избрах теб да обичам и да се омъжа за теб?
— Великият дух замъгли погледа ти за всички останали мъже и ме направи неотразим за теб — пошегува се младият вожд. — Той те прати при мен като награда.
Очите му засвяткаха весело, той се разсмя.
— Награда за теб или мен? — подразни го тя в отговор.
— И за двамата. Той заслепи и моите очи за останалите жени, аз виждах само теб. Така е в любовта. Не си ли съгласна, мъничка моя?
Тя не отвърна на въпроса му и попита:
— На колко години си?
— На трийсет според начина на броене на белите.
— Каза, че нямаш братя и сестри?
— Кръвни не. Но имам приятел, който ми е като брат.
— Кой е вожд на вашето племе? — продължи с въпросите си тя. Тази тема поне бе безопасна.
— Сиуксите имат седем племена. Оглала е най-силното. Ние сме Оглала. Баща ми се казва Бягащ вълк, той е вожд на Оглала — изрече той с гордост и уважение.
Шали се наведе напред и се взря в лицето му.
— Твоят баща е вожд, а племето ви е най-силно. Това означава ли, че след него ти ще станеш вожд? — запита тя удивена.
— Да. Ти ще бъдеш жена на следващия вожд на Оглала — добави той усмихнат.
— Аз? — запита тя, но после осъзна не само важността на неговото положение, а и на своето. Поклати глава смаяна. — Алиша Уилямс — съпруга на вожд? Звучи твърде фантастично, за да го повярвам.
— За моя народ ти си принцеса Шали, жена на Уанмди Хота, името ми на сиукски — весело поясни той.
— Уанмди Хота… — опита се Шали да произнесе името. То не събуди никакви спомени у нея. — Хубаво звучи. Уанмди Хота — опита да го каже още веднъж, после се усмихна. — Как да те наричам — Уанмди Хота или Сив орел?
— Повечето луни ти ме наричаше другояче — намекна той закачливо.
— Сигурно не би трябвало да питам, но как те наричам обикновено? — хвана се Шали. Ако наистина този мъж бе непознат, защо близостта и хармонията помежду им идват тъй бързо и лесно? Наистина беше неотразим!