— Май не би трябвало да ти казвам, ще се почувстваш неудобно. Вероятно лицето ти ще пламне като огън. А може и да ти хареса и да го избереш отново — подразни я той.
Заразена от веселото му настроение, тя го погледна внимателно.
— Чакай да видим… как бих те нарекла? — Помисли малко, а после започна със смях: — Черни очи, след като ти ме наричаш Тревисти очи? — Той поклати глава. — Аз съм Мъничка, ти трябва да си Големия? Не? — гадаеше тя, а той отново поклати глава. Тя се забавляваше, търсейки характеристики за личността му. Светнала заяви: — Сивия орел — Небесен воин?
Той се засмя.
— И така си ме наричала по-рано, но острият ти ум трябва да поработи по-усърдно — предложи той, забавлявайки се от тази игра.
Как една жена би нарекла съпруга си, споя любим? Усмихна се лукаво и предложи предизвикателно:
— Любими?
Изразът му й подсказа, че е познала.
— Виждам, че не си загубила разсъдъка и находчивостта си, Тревисти очи — похвали той интелигентността й.
Опасните думи се изплъзнаха от устата й, преди тя да успее да ги спре.
— Ти ли си моята любов? — Бързо свали очите си от него и се загледа в огъня. Кое я накара да го каже?
— Аз бях и се надявам отново да стана, Шали — настоя той да отговори. — Отвори сърцето си за мен — помоли я с дрезгав глас.
Тя потръпна и изрече тихо:
— Твърде е рано, Уанмди Хота.
Защо го нарече с индианското му име? Дали представата й за него като мъж внезапно се е променила и сега го виждаше главно като индианец? Тя беше напрегната и се страхуваше. Не биваше да я насилва, не и след този приятен разговор.
— Не се тревожи, любов моя, няма да те насилвам за подобни чувства. Те трябва да дойдат свободно, както преди.
Тя го погледна.
— Ти си добър, Сив орел. Благодаря ти.
— Почини си, Шали. Този ден беше тежък за теб. Предстоят ни заедно много слънца и луни, за да разговаряме. Дори да си забравила всичко останало, помни, че те обичам. Ще се моля някога и ти да можеш да ми отговориш с любов.
— Ще се опитам, Сив орел, това е всичко, което мога да ти обещая засега — отвърна му тя честно. — Има толкова неща, които не разбирам и не си спомням. Загубата на пет години от живота ми е ужасна.
— Не мога да искам нищо повече. Спи. Аз ще те пазя. Изненадващо, но сънят дойде скоро при нея. Когато през нощта застудя, тя инстинктивно се обърна към топлото му тяло и се сви до него. Сивия орел се усмихна на себе си, ръцете му я обгърнаха нежно. Тя споделяше топлината и любовта му, въпреки че не го съзнаваше. Не след дълго спокойният сън споходи разведрения му дух и пеещо сърце. Екстазът се беше върнал при него и той дръзновено щеше да го грабне…
ГЛАВА СЕДМА
Шали се разбуди от веселото чуруликане на птиците в близките дървета. Свежият утринен въздух хапеше лицето й. Тя се примъкна още по-близо до тялото, което излъчваше магнетична топлина в постелята. Бързо отвори очи, осъзнала, че ръката й гали твърдата гладка плът на широките гърди. Отдръпна се уплашено. Току до нея се усмихваше бронзовото лице на Сивия орел. Тя се отпусна и се усмихна.
— Изплаши ме. За миг не знаех къде съм — призна Шали.
Но щом се усети, че е в обятията на вълнуващия непознат мъж, тя неохотно се отдръпна.
— Беше ти студено. Дадох ти малко топлина — съобщи й той, за да успокои смущението, което забеляза в зелените й очи.
— Благодаря. Днес ли ще стигнем до лагера ти? — запита тя, за да разпръсне опияняващата атмосфера, която се създаваше между тях.
— Смятам, че днес е най-добре да останем на лагер тук. Има много неща, за които трябва да поприказваме, преди да се приберем вкъщи. Нужен ти е още един ден, за да приемеш живота, който не си спомняш. Не искам да разстройваш нашия син — рече той, припомняйки й, че й предстои още едно изпитание.
— Какво да сторя? Мога да се правя, че го познавам и го обичам, но не мога да говоря с него. Аз ще му бъда тъй чужда, както и той на мен. Каза, че съм интелигентна, но в никой случай не мога да науча вашия език само за един ден. Какво ще му кажеш? — загрижено го запита, представяйки си болката на едно малко дете, което се изправя срещу майка си, която най-неочаквано не може да го познае сред другите деца.
— Ще ти разкажа за него. Ще ти го посоча и ще ти кажа как е името му на Оглала. Ще му кажа, че все още си слаба и че трябва дълго да си почиваш сама. Той може да остане в шатрата на Говорещата скала и Малкото цвете. След като шокът мина, той ще се радва на играта да учи майка си да говори отново. Ще му кажа, че раната ти е отнела думите.
Когато той спомена още две непознати имена, тя отново изпита тревога.