— Никого няма да позная! Не знам вашите обичаи, нито как приготвяте храната си. Ще се чувствам като някакво бебе!
— Не се разстройвай, Шали. Докато се оправиш, другите ще се грижат за теб. Те ще те научат на всичко, което е необходимо да знаеш — окуражи я той.
— Твоят народ харесваше ли ме? — изведнъж запита тя.
— Ша. Да — преведе думата той.
— Ша означава да. Поне знам една дума — обяви тя гневно. — Трябва да ме научиш колкото е възможно повече — го помоли съвсем сериозно.
— Ваете чедаке — промърмори нежно.
— Какво значи това? — веднага попита тя, мислейки, че са започнали урока.
— Обичам те — повтори той развълнувано.
— Ваете чедаке, Уиякпа Уанхинпе — повтори тя след него. — Правилно ли го казах?
— Ваете чедаке, Уанмди Хота — закачи я той.
— Кой месец сме? — Тя отново промени темата.
— Във форта Сините куртки го наричат април. — Сивия орел нарочно наблегна на това.
— Април… 1782 година… звучи невъзможно. Липсват цели пет години.
— Когато Великият дух пожелае, ще ти ги върне.
Тя го погледна сериозно в очите и запита:
— Наистина ли, Уанмди Хота?
— Ша. Уилханмна ми довери.
— Уилханмна ли? — повтори тя въпросително.
— Сън. Нито веднъж видението не ми подсказа, че си мъртва. Всеки път, когато те сънувах, ти ми се усмихваше и протягаше ръце към мен. Надеждата ми бе слаба — ти ме викаше да те търся, но аз бях твърде тъжен, за да разбера посланието — обясни той.
— Но сънищата не винаги се сбъдват, Уанмди Хота — възрази тя, повтаряйки името му при всеки възможен случай.
— Сбъдват се, когато Великият дух ги изпраща като вест.
— Как правиш разлика между видение и сън?
— Не го правя често, тъй като съобщението беше, че си жива. След като не успяхме да те открием, нито теб, нито някаква следа от теб, аз изгубих надежда. Смелата мечка проводил пратеници до мен и до баща ти, но мъжете били убити от белите ловци. Когато вторият пратеник дойде в лагера ми, сърцето ми щеше да се пръсне от радост.
— Баща ми ли? Баща ми е мъртъв. Не разбирам.
— Ти си принцеса Шали, дъщеря на вожда Черен облак на племето Черна стъпка. Това е селото, което напуснахме при последното слънце. Воинът, който те е намерил, е негов син — започна той невероятния разказ.
— Те смятат, че аз съм индианка? Мъжът, който спаси живота ми, вярва, че аз съм му сестра? Защо?
— Това е дълга история, Шали. Ти не си сестра на Смелата мечка. Черния облак няма синове, а Смелата мечка остана без родители. Черния облак го избра за свой син и за следващ вожд, когато той беше на две зими и родителите му умряха.
— Но ти току-що каза, че аз съм дъщеря на Черния облак — възрази тя объркано.
Той й разказа как веднъж Черния облак заловил бяло момиче на име Джени със зелени очи и огнена коса и се влюбил в него. Родила им се дъщеря, но белите я откраднали след две години.
— Когато дойде в нашите земи, ти носеше белега на Черния облак. Той призна, че си негова дъщеря. Така Сивия орел можа да се ожени за Алиша Уилямс. Хората не виждаха в твое лице бял враг, а виждаха Шали, дъщерята на вожда, част от народа на сиуксите. Черния облак не дойде до леглото ти, когато боледуваше, тъй като и той не е получил вестта за раняването ти, точно както и аз.
— Бях права! Сметнали са ме за някоя друга. Ти нямаше да можеш да се ожениш за мен, ако те не бяха сбъркали, нали? — запита с любопитство тя.
— Не. Не, но щях да те заловя като моя пленница и щях тайно да те любя. Но със Шали аз можех да се събера — завърши той сухо, пропускайки много подробности, които нямаше нужда тя още да знае.
— За какъв белег говориш? — хвана се тя за предишните му думи.
Той посочи ханша й и заяви:
— Там на тялото ти има един знак, който показва, че ти си Шали. Племето Черна стъпка белязва децата си, за да се знае името на детето и племето, в случай че то бъде отвлечено.
— Какъв белег? Аз нямам белег там — отрече тя.
Той се премести към края на завивката и на земята изрисува полумесец и две звезди.
— Това е знакът върху ръката на Черния облак и върху тялото на Шали.
— Не е възможно! Нямам такава рисунка върху кожата си.
— Имаш. Виж със собствените си очи — предложи той.
Тя опипа мястото, което той спомена. Имаше нещо, може би белег.
— Откъде знаеш? — глупаво запита тя.
Той се подсмихна.
— Ти си моя съпруга, познавам цялото ти тяло.
Шали отново се изчерви. Постепенно започна да усеща осезателна промяна в тона му.
— Но ти не вярваш на грешката им, нали?
Той въздъхна и поклати глава.
— Нищо не съм казал. Желаех те и те обичах. Исках Шали за своя жена, а не Алиша за робиня. Любовта и желанието затвориха устата ми, за да отрека грешката им. Само Бялата стрела знае, че ти не си Шали.