Изтощен и останал без дъх, Сивия орел се претърколи настрани, за да не притисне с цялата си тежест Шали, като я издърпа върху себе си. И при най-стремителния край той никога не я напускаше веднага. След върховния момент твърде бързото разделяне можеше да развали ефекта. Ласките преди и след това бяха важни, близостта и топлотата, която изпитаха заедно, допълваха екстаза, докато телата им бавно се охлаждаха.
Неговото внимание и нежност никога не оставаха незабелязани от Шали. И сега трептеше от обич, когато се сгуши в сигурната му прегръдка, наслаждавайки се на отминаването на бурята. Кротко легнала настрани, тя усещаше как сърцето й се изпълва с още по-голяма любов и нужда от него. Чувстваше се сигурна и развълнувана като малка пеперудка, свила се в топъл пашкул след бурна метаморфоза. Докато се бореха отчаяно да задоволят изгладнелите си сетива, единствено страстта водеше съзнанието им. Но след това идваше времето да се порадват на любовта и нежността помежду си. Задоволените тела и пълните с обич сърца се приближаваха, за да се докоснат и вкусят наградата от отминалото пътуване.
— Знаеш ли колко много те обичам? — запита тя тихо, обръщайки кестенявата си глава към изпълнения му с нежност поглед.
Той погали бузата й и прошепна самоуверено:
— Да, Тревисти очи, знам. Няма две тела и две сърца, които така сполучливо да са се намерили. Великият дух със сигурност знае и вижда всичко, тъй като ми изпрати единствената жена, която би могла да ми донесе подобна радост и удоволствие. Понякога си мисля, че е възнаградил успехите и подчинението ми по-щедро, отколкото заслужавам.
— Не е вярно. Аз съм щастливката, аз съм тази, на която Той отреди честта да спечели любовта ти. Дори като твоя бяла робиня бих била по-щастлива, отколкото в най-смелите си мечти преди. Не искам и да помисля какъв би бил животът ми, ако не те бях срещнала.
— Великият дух ме насочи към теб, мъничката ми. Той привлече твоите стъпки през голямата вода и обширната земя, за да застанеш до мен и да влезеш в моя свещен живот. Ако не беше така, силите на злото щяха да ни разделят преди много зими.
Тя откъсна очи от неговите и ги сведе към широките му гърди. Сивия орел отгатна мислите й.
— Ние устояхме на много болки и раздели през последните луни, Тревисти очи, но това никога няма да се повтори. Не прекарахме ли пет мирни зими, изпълнени с любов и щастие? — нежно я упрекна той, задето се връща към времето, когато мъчително се съпротивляваха на тази силна и съдбоносна връзка.
Срещайки погледа му, тя говореше меко и напрегнато:
— Не миналото хвърля сянка върху сърцето и очите ми, Уанмди Хота. Понякога се страхувам, че сме прекалено щастливи и влюбени. Боя се, че някой или нещо може да ни завиди и да ни раздели. Разтрепервам се всеки път, щом чуя за нови бели и за омразата им към нас. Победата им ще бъде почти спечелена, ако успеят да убият прославения Уанмди Хота и те знаят това, любов моя. Страхувам се от омразата им към теб и от отмъстителната им решимост да сразят легендарния Сив орел. Всеки път, когато напускаш лагера, не мога да си поема спокойно дъх до завръщането ти. Винаги, когато се любим, се страхувам, че е за последно. Не мога да живея без теб — извика тя със страх и мъка.
Той я притисна силно и я залюля като малко дете, което отчаяно се нуждаеше от успокоение.
— Думите на чейените са причинили тези чувства — изрече той гласно. — Не биваше да ти съобщавам детинските им страхове. Бледоликите никога не са ме побеждавали и никога няма да го сторят, Тревисти очи. Великият дух бди над моя живот и чест и няма да разреши на враговете ми да ме убият. Той е поставил безопасността на нашия народ, на индианските ни братя и земите ни в мои ръце. В битка неговата сянка ме пази и белите кучета, които крадат родните ни пасбища и сеят тук зло, не могат да ме убият. Съмняваш ли се в моята смелост и чест? — запита той, уверен в отговора, но и разбирайки, че е присъщо за една жена да се бои за любимия си повече, отколкото за собствения си живот.
— Ако на света съществува един-единствен мъж, който не може да бъде победен, това си ти, любов моя. Макар че всеки трябва да отиде при Великия дух, когато чуе гласа му. Но нима воинът знае кога ще бъде повикан?
Той се засмя и отговори уверено:
— Ще минат много, много зими, преди Великият дух да извика името на Уанмди Хота. Когато нашият син стане голям и придобие достатъчно умения, за да заеме моето място, аз ще остана тук, за да водя и защищавам народа. Никой няма да те откъсне от мен и никое вражеско оръжие няма да ме отнеме от теб.