— Бялата стрела ли? Човекът, който ти е приятел и го чувстваш като брат?
— Да. Той е твой кода. Истината няма да излезе от устните му. Не бива да казваш това на никого, Шали. Честта и щастието на Шали, Сияйната стрела и Сивия орел ще изчезнат, ако съобщиш на някого.
— Ти се ожени за мен, знаейки, че не съм Шали? — упорстваше тя.
— Ша. Любовта не различава цвета на кожата или пък омразата под нея. Човек не може да живее без сърце, ти беше и си моето сърце.
Какъв беше този мъж, който я обичаше така дълбоко, който е рискувал и жертвал толкова много, за да я има?
— Ти каза, че сме се запознали като врагове. Разкажи ми как се срещнахме.
Разбра, че не му се иска да й каже, но той нерешително започна.
— Белите, които дойдоха по нашите земи и те доведоха, построиха дървен форт. Те мразеха мен и моя народ. Убиваха индианци за удоволствие. Когато минавах близо до вашето укрепление, трима бели ме заловиха и надянаха примка на врата ми. Заведоха ме във форта, за да ме бичуват, а по-късно и да ме убият. Ти имаше чисто и добро сърце. Докато те ме бичуваха и ми се подиграваха, ти взе една пушка и не им позволи повече да вършат жестокости. Докато ме държаха като пленник, ти тайно ми носеше храна и вода, мажеше с лекарство раните от бича им. Още този ден се влюбих в теб и те пожелах. Но сърцето ми беше пълно с гняв, затова си забранявах такива чувства.
— Това са ти направили моите хора? Чичо Тед? Джо? И другите?
— Кода Кени си беше тръгнал от форта много луни преди това слънце. Човекът, когото наричаш свой чичо, беше на лов в гората. Той не можеше да ги спре — те бяха много, а той — един. Той не се противопостави на желанието им да ме убият.
— Лъжеш! Чичо Тед никога не би убил невинен човек! Защо ми разказваш такива жестоки неща? — изкрещя тя смаяна.
— Чуй ме, Шали! Той не ме измъчваше, но и не ме освободи — добави Сивия орел, за да смекчи болката й, която й причини. — Той не беше съгласен с жестокостта им, но нямаше силата да ги спре. Беше добър човек.
Думите му я поуспокоиха, тя се отпусна и се заслуша.
— Те гласуваха да ме убият, както бяха убили и други.
Когато проумя значението на казаното, тя запита:
— Аз ли те освободих?
Той се усмихна.
— Ти щеше да го направиш, преди да ме убият, но Бялата стрела ми помогна да избягам. По-късно аз те плених.
— Била съм твоя пленница? — извика тя.
— В продължение на много луни, докато Черния облак не потвърди, че ти си негова дъщеря. Тогава ние се събрахме. Ти живя в неговия лагер в продължение на много луни. Смелата мечка те обичаше и искаше да живее с теб. Бихме се и аз те спечелих. Затова Чела се е отнасяла лошо с теб, любовта на Смелата мечка към теб е все още жива в душата му. Ние имаме само по една жена. Когато той те загуби, аз му дадох Чела. И двамата мъже, които тя някога е желала, обичаха теб.
Това действително обясняваше поведението на Смелата мечка и на Чела.
— Ти наистина ли си се бил заради мен?
— Можех ли да те дам току-така. Пет зими бяхме щастливи. Но много бели хора и Сини куртки надойдоха в нашите земи. Те се страхуват от името и силата на Сивия орел. Опитаха се да убият тебе и да откраднат сина ни, за да ме унищожат. Бях принуден да разменя живота си срещу живота на нашия син. Победата на Сините куртки причини опасна гордост в сърцата им. Надхитрих ги и избягах от форта. Но теб те нямаше и аз се уплаших да не си умряла. Скърбих по теб много луни. Но ти си жива и сега си пак при мен.
— Ти не искаше да ми кажеш как сме се срещнали, защото се боеше как ще го възприема ли?
— Ша. Любовта идва лесно и бързо, но не и хармонията и разбирателството.
Шали се замисли. Разтърси я сърцераздирателна мисъл: нейните хора бяха мъртви, те бяха измъчвали жестоко Сивия орел, тя е единствената оцеляла, която той е пленил. Дали това означава…
Господи, как не искаше да задава следващия въпрос, но беше необходимо.
— Какво стана с чичо Тед и останалите?
— Бяха убити при едно нападение — отстъпи той на натиска й.
— От Оглала? — запита тя, молейки се той да каже не.
— Ша — чу отговора, от който се страхуваше.
Силна болка я разтърси. Значи това е била голямата тайна, която той се страхуваше да й каже. Тя се е омъжила за човека, който е избил нейните хора? Как? Защо? Тя седна, мъчейки се да поема въздух и да мисли ясно.
— Ние бяхме във война, Шали — добави той ненужно.
— Как съм могла да се омъжа за човек, който е избил моите хора? — разсъждаваше тя.
— Ти си забравила жестокостите на твоите хора. Не си спомняш каква борба беше да се обичаме и да живеем в мир — побърза да обясни той, а после разказа много ужасяващи истории.