— Стига! — извика тя, закривайки уши, за да не чува.
— Пет зими бяхме щастливи. Дали една година тежи повече от пет? — запита той, след като тя отдръпна ръцете си.
— Моля те, не искам да слушам повече — помоли тя тъжно. Скръбни сълзи се стичаха от изпълнените й с божа очи.
— Трябва да чуеш и за хубавите луни, които последваха лошите — настояваше той. Бързо заговори за много щастливи случки, но тя се съпротивляваше на думите му.
Когато стигна до раждането на сина им, спря да плаче. Техният син? Наложи си да го изслуша.
Сивия орел продължи да разказва, докато остана без дъх. Стигна до деня на изчезването й.
— Пет години в любов и мир, Шали. Не затваряй сърцето си за тях.
— Не биваше да ми казваш тези ужасни неща. Най-добре беше да останат забравени. Може би ще мога да ги проумея и да простя след известно време, но да ги изслушам наведнъж, че тази една година тежи много повече от останалите пет — каза тя с мъка.
— Ти попита. Не можех да ти кажа друго. Ако те бях излъгал, ти никога повече нямаше да ми вярваш. Доколкото усещам и знам, ти ме обичаше — наблегна той.
Тя се взря в него, виждайки го в съвсем различна светлина.
— Така ли?
Думите и видът й го пронизаха в сърцето като копия, наранявайки го дълбоко и болезнено.
— Ако кажа да, няма да ми повярваш. Права си, трябваше да те излъжа. — С това заключение той стана и я остави. Отиде в гората и дълго се бави там.
Седеше край огъня, който беше стъкнал. Широкият му гръб беше обърнат към нея, когато каза:
— Оглала нападна вашето укрепление, Шали. Никого не съм убивал там, аз се върнах при теб.
Тя гледаше тези силни рамене и черна като нощта коса. Проблемът се състоеше в това, че тя си припомни много неща, които нейните хора казваха и направиха. Когато ги свързваше с неговите думи, тя не знаеше какво да мисли и чувства. Отплата? Справедливост? Самозащита? Оцеляване? Намесени бяха толкова много неща. Забравила ли беше зверствата на белите, пред които индианските избледняваха по значение и бруталност? Сигурно толкова силно са се обичали, че нищо друго не е имало значение? Любовта е била по-силна от омразата? Щастието е било повече от трагедията? Остри болки започнаха да пронизват главата й. От тях чувствата й се притъпиха. Тя облегна челото на коленете си и изстена.
— Боли ли те, Шали? — запита дълбокият глас.
— Да. Главата ме цепи. Все едно че някой ме налага с камъни.
— Имам лекарство. Искаш ли?
— Да. Не мога да понасям пулсиращата болка — призна тя.
Той сложи жълт прашец в една чаша, направена от рог на бизон, и добави вода от кожения мех. Подаде й го. Тя пое чашата с треперещи ръце и разля малко от съдържанието върху чуждата рокля. Бързо го глътна, а после му върна чашата.
— Трябва да си починеш, любима. Раната е прясна и все още болезнена.
Тя се опъна върху рунтавата кожа и скоро заспа. Гледайки как сълзите й се стичат в косата, той знаеше, че преживява първото си поражение в новата битка за спечелване на любовта й. Беше направил голяма грешка. Как можеше едно нежно сърце да разбере тези ужасни факти, които той не можеше да докаже.
— Велик дух, помогни ми или отново ще я изгубя — пламенно се молеше той.
Когато в унеса на Шали започнаха да проникват приятни усещания, тя несъзнателно откликна на устните, които пламтяха до нейните и се притисна към тялото, което сякаш я всмукна в себе си. Бе обвила с ръце тънкия кръст върху себе си и галеше гладката кожа. Топъл въздух премина покрай ухото й и нещо влажно и вълнуващо затърси шията й сред косите. После то докосна устните й и ги изгори. Беше невероятно приятно и вълнуващо. Скоро гърдите й затуптяха, сякаш някой блажено пиеше сладост от тях. Чий вълшебен факел възпламеняваше женствеността й? Каква лудост обхващаше замъгленото й съзнание и й носеше наслада и нежна мъка?
Тя се раздвижи, за да изплува на повърхността на тъмния океан, който носеше тялото й върху бурните си вълни. Защо умът й се съпротивляваше да се раздели с този нечестив сън? Защо й се искаше да го задържи по-дълго? Грешно беше да сънува подобни разюздани страсти, да ги желае в действителност. Защо копнееше за дивака-воин, който твърдеше, че е неин съпруг? Колко пъстро и смело стана въображението й, откакто го срещна! Трябва да се събуди и да спре тази вълнуваща фантазия. Но първо ще си открадне една последна целувка, преди прекрасната илюзия да изчезне.
Когато целувката свърши и тя бавно отвори очи с доволна усмивка, Шали видя лицето на Сивия орел на сантиметри от своето. Замръзна, когато той продължи да целува устните и ушите й. Сън ли беше? Или всъщност е усещала и се е радвала на действителността? Този индианец наистина бе омагьосал тялото и ума й. Каква огромна притегателна сила притежаваше той? Целуваше гърдите й, преди огнените му устни да се вдигнат отново към нейните и Шали подскочи от дързостта му. Не можеше да си даде сметка кое чувство е по-силно — страхът, гневът или плътското удоволствие! Отблъсна главата му назад и изкрещя: