— Когато войните на Сивия орел нападат, те не оставят никого жив Той ни мрази тъй, както и ние него! Но един ден ще си получи заслуженото. Държи се тъй, сякаш цялата местност е негова, като че ли е някакъв бог. Работата е там, че всички го смятат за такъв! Другите няма да бъдат толкова смели и наперени, когато го натъпчем с олово!
— Значи този Сив орел е силен мъж? — изрече тя въпросително.
— Силен ли? Няма думи, с които да ти опишем него и силата му. Няма жив човек, който като чуе името му, ботушите или мокасините му да не се разтреперят. По-добре гледай да не си го спомниш, нито пък подвизите му! Той мрази белите, избива всички, които види.
— Мен защо не ме е убил? Ако това, което казвате е вярно, аз съм живяла в лагера му цели пет години — възрази меко тя.
— Сигурно някой от бойците им те е пленил. Те харесват белите жени, ако разбираш какво искам да ти кажа — предположи той с похотлив израз. — Всичките тези години си била бяла робиня. Нищо чудно, че не искаш да си спомниш за това. Сега си отдъхни, Чарли и аз ще се погрижим добре за теб — обеща той. Съвсем ясно беше какво иска да каже.
— Защо се страхувате от индианците и толкова ги мразите? — неочаквано запита тя, молейки се прочутия воин да се върне по-бързо.
— Тя сигурно се е смахнала, Старнс! Индианците са червени дяволи, момиче! Те измъчват и избиват белите! — раздразнено я сряза Чарли.
— Но вие казахте, че сте ме ударили. И двамата сте бели. Защо го направихте?
— Както ти казах, момиче, бързахме. Ако знаехме, че си толкова хубава, щяхме да намерим начин да те вземем със себе си.
— Щом твърдите, че индианците са такива жестоки диваци, как ще ми обясните, че откраднахте едно дете, а мен ранихте? — смело възрази тя.
— Взехме го, за да го разменим срещу баща му. Онзи ден нямах ме време да си играем с теб — изрече Чарли с безразличие.
— Не беше важно да ме спасите, а да откраднете онова детенце, тъй ли? — запита тя, за да се увери. — Разменихте ли го за баща му? Убихте ли онзи страшен воин, който ми описахте?
— Не! Казах ти, той отново ни се изплъзна — озъби се мъжът, вече разгневен.
Когато го накара да й разкаже как Сивия орел е избягал от форта, той я сряза:
— Нямаме време да дрънкаме цял ден! Но във всеки случай имаме време да те спасим. Няма значение, че си живяла с червенокожите през всичките тези години, все още изглеждаш добре. Естествено, че ще очакваме да ни се отплатиш за времето и неприятностите — намекна той, оглеждайки я от глава до пети.
— Как мога да ви платя, след като нямам нищо? — запита ги, правейки се на наивна.
Той се подсмихна и пристъпи напред.
— Има и други начини да ни платиш, гълъбче.
Тя плесна мръсната ръка, която я погали по бузата.
— Не ме докосвай с гадните си ръце! — заповяда му тя.
— Чуваш ли я, Чарли. Колкото опъка, толкова и смела. Жена, която може да се пребори с разпенената река, трябва да има много енергия. Какво ще кажеш сега да проверим, а? — заплаши я той.
— Да не си посмял да ме пипнеш! Забравяш се, сър! — изкрещя тя, демонстрирайки темперамент и възпитание.
— Не съм аз този, който забравя нещо, момиче, а ти. Години наред си била курва на диваците. Сега е наш ред да ти се порадваме. Хвани я, Чарли.
На Чарли му бяха потекли лигите от желание. Той пристъпи напред, хвана ръцете й и ги изви зад гърба й. Старнс дръпна роклята й и я разкъса до кръста.
— Погледни, Чарли, като две купчинки бял сняг. Сигурен съм, че индианците добре са си прекарали с теб, гълъбче — грубо изрече той и залепи устата си на едната й гърда.
Шали се изви и се опита да се освободи. Ужасена, тя го наблюдаваше как започна да разкопчава колана си.
— Не можете да направите това! — извика му тя.
— Първо аз, а после Чарли ще ти се порадва, диво котенце. Ако не искаш да бъдем груби с теб, по-добре се отпусни и…
Свистящ звук и тежко тупване прекъснаха заплахата и действията му. Тялото му политна напред и тримата паднаха на земята. Шали и Чарли изпълзяха изпод Старнс и видяха как стрела с жълт връх се поклащаше между плешките му. Застанала на колене, притискайки отпред скъсаната си рокля, Шали се взираше в злокобното острие. Чарли се втурна към дърветата, където двата неспокойни коня риеха пръстта. Един вик привлече погледа на Шали точно навреме, за да види как той пада напред с подобна стрела, забодена в гърба. Сянка отдясно привлече вниманието й. Обърна се, за да види очи в очи стрелеца. Зяпна от изненада.
Сивия орел свали товара от рамото си и тръгна откъм дърветата тъй спокойно, сякаш се връщаше от следобедна разходка! Отиде до Чарли и провери дали не е жив. След като не откри никакви признаци, той направи същото и с тялото на Старнс. Сигурен в отмъстителната си победа, той се приближи до нея и се отпусна на едно коляно. Взря се в лицето й със загрижени очи.