— Сториха ли ти нещо? — запита тихо.
Неспособна да отлепи поглед от лицето му, тя не отговори. Очите му се плъзнаха по разкъсаната рокля и той се намръщи.
— Направиха ли ти нещо лошо? — запита той отново.
Все още не беше в състояние да говори, затова поклати глава.
— Тъкмо тези се опитаха да те убият и откраднаха сина ни — без нужда й съобщи той.
— Ти ги уби — мърмореше тя на пресекулки, все още вперена в него.
— Щяха да те изнасилят, ако не ги бях спрял — заяви й той, объркан от обвинителния й поглед, в който имаше и страх.
— Защо не ги изплаши да избягат? — запита го недоверчиво.
— Ако ги бях заплашил, ножът му щеше да пререже гърлото ти, преди да си мигнала. Нямаше да си тръгнат без бой. Имах предимството да ги изненадам и го използвах. Те бяха лоши хора, Шали.
— Те се страхуваха от теб. Ако те бяха видели, щяха да избягат като страхливци. Ти ги уби — обвини го тя без да мисли, уплашена от бруталността му.
— Отмъстих за злото, което ти причиниха, на сина ни и на мен. Ако Великият дух не бдеше над живота ти в реката, щеше да си убита преди много луни! Ако днес те бяха видели с мен, щяха да разберат, че си жената на Сивия орел. След още една луна животът ти отново щеше да е в опасност. Те търсят начин да унищожат Сивия орел като избият хората, които той обича. Ти ги видя и разбра колко са лоши, защо отричаш жестокостта на своите?
Да, тя тъкмо това правеше! Не искаше да признае, че я бяха заплашили — не той, а нейните хора!
— Не разбирам, Сив орел. Аз съм бяла като тях. Защо трябва да ми причиняват такива неща? Защо толкова много се страхуват от теб и те ненавиждат? — извика тя объркана.
— Ти видя омразата у тях и любовта у мен и затова ме предпочете пред някой бял мъж, Шали. Аз не съм твой враг, а те са. Те ни наричат диваци, но днес кой беше дивакът? Те твърдят, че Сивия орел е злобен и жесток, а кой се показа пред теб наистина лош и жесток? Сега си индианка. Ти си моята жена, защото така поиска.
Очите й засвяткаха диво, докато приеме думите му. Той беше прав.
— Вярвам ти, Сив орел. Хайде да си тръгнем от това място? — помоли тя. — Ще ми помогнеш ли да си спомня?
— Ако имах тази сила, бих ти върнал паметта още днес. Но не мога, Шали, само Великият дух притежава тази голяма власт.
— Но аз искам да си спомня. Защо не мога? — вайкаше се тя отчаяно.
— Може би в този проблем се крие някакъв особен смисъл. Ще трябва да почакаме Великият дух да го разреши. Не се бой, малката ми, аз ще те защитавам.
— Ти го направи. Толкова ме беше страх. Казаха ми такива ужасни неща. Не са верни, нали? — примоли се тя.
— За какво говориш? — запита той озадачен.
— Каза, че съм била… курва на твоите хора. Какво се случи, когато ме залови за пръв път? Каза, че сме се срещнали като врагове.
Той се усмихна и заяви:
— Заклевам се в живота и честта си, нито един мъж не те е докосвал, освен Сивия орел. Аз бях първият и от тази луна нито един мъж не те е взимал. Заклевам се.
Тя се хвърли в прегръдките му. Заплака, а той покри лицето й с успокоителни целувки. Тя търсеше утеха в силата и любовта му. Толкова много неща не разбираше от тази жестока война между белите и индианците. Дори да беше загубила паметта си, тя чувстваше, че може да вярва на този човек, който я държеше в обятията си и чиито устни й обещаваха толкова нежност и топлота.
Той изтегли едно кожено ремъче от колана си, промуши го през дупките в горната част на роклята й и я оправи отново. Тя го наблюдаваше как умело се справя с всичко. Щом свърши, отговори на усмивката му.
— Хайде да тръгваме, Тревисти очи. Трябва да си устроим лагер на друго място.
Без да поглеждат телата, тя му позволи да я сложи пред себе си, за да напуснат по-бързо ужасната сцена. Яздиха около два часа, преди отново да спрат. Изтощена от усилията и от тежките преживявания, тя бе отнесена на подранилата трева да седне. После той бързо постла бизонската кожа и я сложи върху нея. Шали заспа дълбоко, преди той да стъкне огън и да приготви ядене.
Сивия орел остави Шали да спи, докато тя сама не се събуди на следващата сутрин. Несвикнала още с живота редом с него, тя се извини, изчерви се и извърна очи. Седна до огъня и се усмихна срамежливо.
Усмивката му бе мека и топла, докато се извиняваше.
— Нямам нищо топло, с което да те нахраня, Шали. Трябва да се върнем в лагера и да се погрижим за теб. — Подаде й царевична питка, която нарече агуяпи и две малки парченца уазна — сушено месо, замесено с някакви плодове и растителна мазнина. Въпреки че царевичните питки и пемикан бяха студени, те бяха вкусни и Шали сладко ги излапа.