Когато го запита за храните, които ядяха, той й разказа как се правят и че тя самата ги е готвила много пъти. Обеща й да я научи още веднъж. Шали остана смаяна, когато той й показа ризата си от еленова кожа, която тя му била ушила. Разгледа кожената дреха с ресни по ръкавите и много мъниста в горната част. Дори докосна ризата край яката.
— Аз ли съм я шила?
Той се засмя и кимна. Черните му очи излъчваха гордост и любов.
— Ти умееше да правиш много неща. Ако не можеш да си ги спомниш, не се безпокой, втория път ще се научиш пак тъй лесно, както и първия. Умът ти е остър и бърз, а пръстите ти са сръчни. Нито един воин няма дрехи като Сивия орел — похвали я той.
Шали се намръщи и присви очи при мисълта колко много е забравила и как не на място ще бъде в лагера му. Колко ли време ще й е необходимо отново да усвои тези умения и да си възвърне знанията от пет загубени години? Как ще я гледат в лагера, ако не може да върши нищо? Тя се раздвижи неспокойно. Как щяха да я посрещнат при завръщането й от мъртвите вече като бяла жена? Не можеше да говори езика им и да се приобщи към обичаите им. Дали щяха да я мразят или отхвърлят, защото е бяла? Обзе я паника.
— Какво те безпокои, Шали? — запита той, наблюдавайки промяната, изписана на лицето й. Изглеждаше дълбоко загрижена. Когато му разкри тревогата си, той се усмихна и й заяви:
— Ти вече си спечелила любовта и уважението им, те няма да си ги вземат обратно. Ще ти помогнат да намериш себе си.
— Как, когато не мога да общувам с тях? — въздъхна отчаяна от страшното предизвикателство, което поемаше. Какво друго можеше да направи?
— Аз ще те науча на моите думи. Ще ти покажа всичко, което си забравила — обеща й той самоуверено.
— Ти си много сложен и странен човек, Сив орел. Не съм сигурна, че те разбирам. Никога не съм срещала мъж като теб — заяви тя, предизвиквайки весела усмивка на чувствените му устни.
Заразена от радостта му, тя се засмя и отбеляза:
— При дадените обстоятелства, предполагам, че не е вярно. Но все пак, все едно, че те виждам за пръв път — плахо му довери тя.
— Ако това е вярно, Шали, моля се тази нощ сърцето ти да отговори по същия начин, както първата луна, когато се срещнахме за първи път и пътищата ни се преплетоха. Някога ми беше казала, че от пръв поглед си се влюбила в мен. Довери ми, че събуждам странни и щастливи усещания в сърцето и тялото ти. Преди да познаваш съюза на сърцата и телата ни, ти не ги разбираше, те те объркваха и плашеха. Много луни по-късно, ти се смееше и казваше, че тези чувства вече не те смущават, че ме обичаш и ме желаеш. Само мен.
Чувства, които са я обърквали и плашели? Още при първата им среща е сметнала, че не може да му устои? Не обясняваше ли това начина, по който сега се чувстваше? Така ли е започнало всичко преди години? Дали да не го попита за интимния им живот заедно? Не, не още…
Намери по-безопасна тема.
— Ти каза, че отиваме във вашия зимен лагер? Какво означава това?
Отгатнал малката й хитрост, той спокойно й обясни индианските обичаи. Разказа й как преживяват в Голямата равнина, близо до първото френско селище и форт Пиер. За могъщата река Мисури, чието начало и край се губеха някъде извън земите му. За летния лагер и за живота там. Разправи й как се устройват в подножието на свещените Черни планини, за да се спасят от яростните зими в тая пустош, защото там е закътано от ветрове и снегове и има хубава паша за животните им. Когато полята пак се покрият с трева, бизоните и другият дивеч се връщат в равнината, а сиуксите се преместват след тях и правят своя летен лагер, докато снеговете отново не заплашат да затрупат царството им.
— И така всяка година — местите се от единия лагер в другия?
— Ша. Винаги е било тъй. Преди белите и Сините куртки да дойдат, по нашите земи имаше мир. Ловувахме и почитахме Великия дух. Бяхме свободни и щастливи. Радвахме се на живота такъв, какъвто беше. Но дойдоха белите и разрушиха свещения кръговрат на съществуването ни. Те убиват и осакатяват моите братя. Присвояват нашите земи и твърдят, че са техни. Изгарят селата ни и избиват жените и децата ни, докато ние сме на лов или се защитаваме срещу други отреди на враждебните Сини куртки. Изгарят лицето на Майката Земя и я оставят гола под слънчевите лъчи и ветровете. Изтребват много животни от Уакантанка само заради кожите им, а не за храна или да си ушият дрехи, каквато е волята на Великия дух. Влизат по селата, когато воините отсъстват — крадат и изнасилват. Те по своя воля се превърнаха в наши врагове, тъй като не дойдоха с мир. Няма да спрат, докато не ни изгонят от тези земи и не ги завладеят. Имат огнени пушки, с които изпращат смъртоносни топчета в сърцата на най-добрите ни бойци и чийто пукот плаши бизоните от нашите ловни полета. Всяко лято трябва да преследваме животните далеч, тъй като са избягали от дългите пушки на белите. Сега животът ни минава в непрекъсната война и в умовете ни се настани хитростта и омразата. А не трябва да е тъй.