Тя попиваше изстраданите думи и силните чувства, които бушуваха в сърцето на този мъж, който твърдеше, че е неин любим. Беше трогната от нещастията на индианците, за които той й разказа. Как можеше да отрича, че белите хора помитаха индианците, живеещи по тези места в продължение на стотици години, унищожаваха и завземаха със сила земите им, отхвърляйки всякакво предложение за мир? Те бяха две воюващи сили, а тя се намираше по средата. Както преди ли? Каква велика любов и невероятни ужаси са я накарали да вземе страната на Сивия орел и на неговия народ срещу своите? Не можеше да събере сили и да го накара да й разкаже.
— Моите хора те мразят и се страхуват най-вече от теб. Защо, Сив орел?
— Аз съм горд и неустрашим воин, Шали. Извършил съм много подвизи, с които съм доказал мъжеството и ранга си. Великият дух е милостив към мен и издига честта ми. Той ме води и ме закриля. Затова името и уменията ми са известни както сред индианците, така и сред белите. Те ме наричат легенда, дявол — голямо зло, което трябва да победят. Смятат, че ако унищожат Уинмди Хота, ще сразят силата и единството на индианците. Но грешат. Ако принудят краката ми да тръгнат по пътеката на духовете, друг воин ще заеме моето място. Тялото ми не е омагьосано, за да избегне смъртта. Само моята находчивост и кураж ме пазят, за да браня Уакантанка. Аз поведох индианците, защото те ми вярват и ми се подчиняват. Но моето място би могъл да заеме някой друг голям боец — каза й той без излишно самохвалство.
Сигурно е вярно, че големият вожд никога не смята себе си за подобие на Бога или пък за безсмъртен, а само за човек, избран да ръководи народа си. Вероятно съпругът й беше такъв човек. Съпругът й… при тази мисъл почувства гордост и уважение. Като си спомни изпълнения със завист и ужас израз на белите войници, тя разбра, че този мъж трябва да притежава безгранична смелост, устойчивост, сила и енергия. Такива качества се изискваха, за да предизвиква уважението и страхопочитанието, които тя забеляза. Нима Алиша Уилямс беше обичала и покорила този легендарен герой? Несъмнено мъжете се страхуваха от него, а жените го желаеха. Тя потисна тържеството си при мисълта, че може би много хора й завиждат. Тя беше жената, която споделяше живота на този изключителен мъж! Колко й се искаше да си припомни живота им заедно… колко й се искаше да знае какво е да… изведнъж се изчерви при тези развратни мисли.
Сивия орел се подсмихна, вдигна брадичката й и очите им се срещнаха — прозрачните зелени се впиха в блестящите черни ириси.
— Чудиш се как е било между нас ли? — запита той, сякаш четеше мислите й. Щом бузите й станаха още по-червени, той се засмя и я упрекна: — Защо се страхуваш да ме попиташ за такива неща?
— Естествено, че съм любопитна да знам как сме живели. Но смятам, че е най-добре да… — спря, тъй като търсеше думи, за да обясни какво изпитва. — Знам, че ти ще ми кажеш истината, Уанмди Хота. Но се боя, че не съм готова за това. Смятам, че е най-добре да караме по-полека.
— Искаш да ме наблюдаваш известно време и със собствените си очи и уши да изучиш по-основно Сивия орел, така ли е? — запита той, за да се увери, че я разбира.
— Ша. Ако искам да се чувствам добре с теб и да се науча отново… да те обичам, това трябва да дойде от самата мен, а не от твоите думи. Те ще ме накарат да се чувствам задължена да се държа тъй, както ти ми описа. Не бих могла да се отпусна, ако знам, че ти очакваш нещо от мен. Разбираш ли какво се опитвам да ти кажа?
— Не си готова или не желаеш толкова скоро да ми бъдеш жена?
— Съжалявам, Сив орел, но не мога. Още не. Трябва отново да те опозная. Зная, че това положение е толкова трудно за теб, колкото и за мен, но аз не мога просто са стана съпруга на човек, когото не познавам. Моля те, прости ми, разбери ме — умолително го погледна тя.
— Трудно е, Шали. Сърцето ми изживя голяма болка при загубата ти. Жадувам да ти разкрия любовта си. Много съм мислил по този въпрос. Трудно ми е да разбера какво става в главата и в сърцето ти. Няма да е леко да приема отдръпването ти, когато отвътре ме изгаря огън, който само ти можеш да угасиш. Знам, че не ме отхвърляш. Опитваш се да стигнеш до мен. Ще се науча да чакам, докато любовта се разгори и у теб. Ще дойде луна, когато ще ме обичаш и отново ще ме пожелаеш — обеща й той уверено и й се усмихна.