— Но какво ще кажеш за други сили, които са извън твоя контрол и властта на Великия дух? Гледай как белите нахлуват в нашите земи. Не разбираш ли, че това е не само зло, но и добро? — възрази тя на неговата логика.
— Не съм ли побеждавал злото винаги? Не съм ли бил винаги по-силен и по-хитър? Даже силният бял форт не можа да устои на моята сила, нито пък да ме раздели от теб. Всеки път аз се изправях пред опасността и я побеждавах. Така ще бъде, докато Сияйната стрела заеме моето място.
В думите му нямаше празна хвалба или пък арогантност. Наистина нямаше воин, който да го предизвика и надвие. Винаги беше побеждавал всички сили. Но идва момент, когато дори великите мъже могат да рухнат под обединената мощ на много врагове, решили да го сразят. Не биваше да се пренебрегва силата на Сивия орел, но, от друга страна, белите знаеха какво ще бъде отражението на смъртта му върху индианците. Той стоеше пред тях подобно на непоклатим дъб и те нямаше да отдъхнат, докато не открият начин да унищожат легендата, която вдъхновяваше индианците повече от всичко друго. Може би ако беше някой обикновен воин… но не, в такъв случай той не би бил мъжът, дръзнал да се бори за сърцето и живота й.
Шали се усмихна.
— Както винаги си прав, съпруже мой. От какво да се боя, щом живея под крилото на самия Сив орел? Вероятно някой ден и аз ще стана смела като теб, любими. Но дотогава ти трябва да бъдеш храбър за двама ни — закачливо каза тя, а очите й святкаха игриво.
— Ти си толкова смела, колкото съм и аз, Шали. Много пъти си доказала големия си кураж и хитрост. Сивия орел внимателно подбра своята жена. Ти си нежна като новородено еленче, хитра като лисица, смела като голямата мечка, игрива като видра, палава като миеща мечка, като…
Докато той се мъчеше да измисли някое друго забавно сравнение, тя бързо го прекъсна:
— И често досадна като елен, който е достатъчно умен, че да надхитри дори великия ловец Уанмди Хота?
— Кога някой елен е избягнал моята стрела? — разсърди се на шега вождът.
— Ами миналата луна ти каза, че елените се крият от зоркия ти поглед — не спираше да го дразни Шали.
— Само защото пролетта ги зове обратно в горите. Скоро ще трябва да ги последваме и да започнем да ловим бизони. Преди ти да станеш на двайсет и шест, ние ще сме в нашето лятно село близо до голямата река, където Уи се пробужда.
Вълнение и копнеж я обхванаха.
— Не ми се чака.
— Дотогава, жено, има много работа за вършене. Ще бъдеш толкова уморена, че няма да събереш сили да се търкулнеш в младата трева с мен — засмя се той лукаво.
— Никога няма да бъда толкова изморена. Да не би да си подготвяш някакво извинение, за да ми се изплъзнеш?
— Извинение ли? Не знам такава дума — отвърна той на шегата й.
— Много добре знаеш. Аз те научих на всички английски думи. Спомняш ли си какво значи „съблазън“?
Сивият орел я огледа загадъчно, после се усмихна дяволито.
— Тази дума никога няма да я забравя. Защо? — поинтересува се той, а очите му светеха от любопитство.
— Ако си толкова уморен, че измисляш някакво „извинение“, за да ме отблъснеш, наистина ще те науча какво означава, няма само да ти го обяснявам — предупреди го тя дръзко.
— При такава заплаха със сигурност ще се изкуша да измисля някое „извинение“ — отвърна той. — Значи ли това, че ще прелъстиш собствения си съпруг, ако той не те задоволява както трябва?
— Не и преди да го предупредя — изрече тя със смях.
— Това ли беше предупреждението?
— Първото и последното, о, Благороден орел на сиуксите. Все пак може би е смешно да… — Думите й бяха прекъснати от гласа на сина им, който се втурна да легне между тях.
— Нашият син също иска любовта и вниманието ни, Тревисти очи.
Със смях и закачки тримата се бориха и лудуваха на леглото още един час. Играта беше прекъсната, когато Сияйната стрела погледна майка си и обяви:
— Гладен съм.
Сивия орел и Шали бързо си размениха развеселени погледи, спомняйки си много добре как бяха удовлетворили своя глад.
— Потърпи, Сияйна стрела — нежно го упрекна вождът. Шали му се усмихна, погали сина си и стана, за да приготви вечерята.
ГЛАВА ВТОРА
Изминаха две спокойни седмици, след като чейените дойдоха в зимния лагер на Оглала, за да обсъдят с братята си новините около форт Хенри. Пролетта можеше да донесе страшни събития. Шали се изпълни с лоши предчувствия в мига, в който зърна шейените отново да си проправят път към вигвама на вожда Бягащия вълк — най-големия и най-украсения в целия лагер. Тя застина на място, а сърцето й се разтуптя от страх. Защо се върнаха тъй бързо? Какви мрачни вести носеха?