— Защо се чувства засегната, че съм оживяла? И двете сме бели.
— Лия е особена. Повярвай ми, Шали, тя не е твоя кода.
Начинът, по който я гледаше и говореше, събуди подозрения в ума й. Защо тази Лия ще е нещастна от завръщането й? Защо мъжът й беше толкова гневен и нападателен?
— Има ли нещо между теб и Лия? — безпомощно запита тя. — Затова ли е разстроена от завръщането ми?
Той поклати глава.
— Лия и Сивия орел? По-скоро бих умрял, отколкото да я приема в леглото си на твоето място! Не ми говори повече за нея.
Но Алиша Уилямс си спомняше много добре разказите за мъжете и за плътските им нужди, за това как вдовците задиряха леките жени скоро след смъртта на съпругите си, както и за мъжете, чиито жени бяха бременни. Дали му беше неудобно да признае, че Лия е играла същата роля за него? Може би се страхуваше да не би Лия да й разкаже за това? Тя изгледа сърдитото му лице.
— Искаш да кажеш, че Лия никога не те е докосвала? — запита тя меко.
За миг сянка от смущение мина през очите му, преди да отговори твърдо:
— Никога не съм се любил с нея. Как ти хрумна такова нещо?
Той говореше толкова честно и страстно, че тя не можа да не му повярва. Може би само се е изкушавал да я вземе и това бе причина за виновния му вид.
— Не вярваш ли на Сивия орел? — запита той.
— Да, Сив орел, вярвам ти. Но все пак нещо е имало между вас — налучка тя смело.
— Не съм спал с друга жена, освен с теб, Шали, нито веднъж, след като очите ми те зърнаха за първи път. Лия се грижеше за сина ни, докато ти беше загубена за мен, събираше дърва и ми готвеше. Тя ни прислужваше като робиня, но не ми е била жена.
— Не я ли намираш хубава и привлекателна? — дразнещо го подкачи тя.
— Тя прилича на теб, това е всичко — без да иска призна той. Очите й се разшириха от откритието.
— Ти си я желал, но не си я докосвал, така ли?
— Не желая и нямам нужда от друга жена, освен от теб — закле й се той.
— Но Лия те желае, нали? Мислела си е, че може да те спечели, ако не ви преча, а? Не е ли вярно?
Уловен в капана, той призна:
— Да, Шали, Лия желае Сивия орел. Тя ми се предлагаше много пъти, докато аз скърбях по теб. Аз съм мъж — тялото ми изгаря за любов. Но не съм я любил. — За по-ясно той използва израза на белите.
— Тя влюбена ли е в теб? — запита Шали, внезапно обзета от ревност и гняв.
— Споменаваше такива думи, но те не означаваха нищо за мен. Опита се да ме съблазни много пъти, но аз не я взех. Не съм имал друга жена, сърцето ме болеше за теб. Искаше да заеме мястото ти, но аз й отказах.
— Ако беше индианка, би ли й отказал?
Изненадан, той пое дълбоко дъх.
— Сърцето и разумът ми казват не, но тялото ми не може да отговори същото. След време може би. Съзнанието ми беше замъглено, докато страдах за теб. Достатъчно е, че обичам и желая само теб.
Тя едва не му се присмя открито — да, желаеш ме, когато съм около теб, удобна и достъпна! Така, имаше една съперница индианка и друга с бяла кожа… за колко още жени й предстоеше да научи? Колко още жени ще скърбят за неочакваното й завръщане към живота? Обзе я гняв. Нямаше я по-малко от две седмици, а вече се е почувствал изкушен да забрави всичко, което е било между тях! Тъжният вдовец, колко трогателно! Шали не проумяваше, че Сивия орел не беше от същото тесто като мъжете, които тя познаваше от детството си в Англия, или като онези, които видя по-късно в Америка…
— Отново чувствам, че трябваше да те излъжа, Шали. Истината боли повече от лъжите. Ако си спомняше какъв съм, както и любовта ни, би разбрала, че трябва да ми вярваш. Дълбоко съм разтревожен и огорчен от мислите, които виждам в очите ти.
— Как очакваш да се чувствам, Уанмди Хота? Връщам се и намирам друга жена, която те преследва — сърдито извика тя.
— Разбери, Шали, Лия ме желае, не аз нея.
— Не е ли едно и също? — запита тя безразсъдно.
— Не, Шали, не е. Искам и имам нужда само от теб, мъничката ми. Обичам те, Шали — дрезгаво й каза той.
— Само ако можех да си спомня — изстена тя, отчаяна отново.
— С времето, любов моя, Великият дух ще освободи разума ти — отвърна й той.
— Кога ще стане това? Не знам какво да мисля и на кого да вярвам! Имаш ли представа как се чувствам?
— Опитвам се да те разбера. Трудно е. Трябва да ми помогнеш.
— Да ти помогна? Как мога да помогна на теб, след като не мога да помогна на себе си?
— Изморена си. Трябва да си починеш. Трудно ти е, Тревисти очи. Но и на мен не ми е лесно.
Как можеше да е такава егоистка и да постъпва непочтено? Той е прав. Колко чуден беше този мъж. Защо се колебаеше между нежност и бруталност? Защо едновременно я привличаше и отблъскваше? Какво ставаше с нея?