— Добре, Таопи Чинстина — обеща той весело.
— Това моето име ли е? — започна тя да учи.
— Означава Мъничка. Шали е името ти. Достатъчно силна ли се чувстваш, за да се видиш с Бягащия вълк? Беше му мъчно за загубата ти. За него ти също си дъщеря.
— Как да произнеса името му? — запита тя.
— Сунтакса Ки-ин-янгки-яри — отвърна той бодро.
— Всичко това значи само Бягащ вълк? — запита тя слисана чудейки се как някога ще научи толкова объркан гърлен език.
Той се подсмихна.
— Означава Този-който-тича-като-вълк. Скоро ще го изговаряш бързо и лесно — уверено я поощри той.
Тя го повтори няколко пъти и всеки път ставаше по-леко. Усмихна му се.
— Той знае ли, че вече не мога да говоря Оглала?
— Казах му. Объркан е. Срамува се, че не те е защитил, докато аз съм бил в лагера Сисетон. Иска да се увери с очите си, че си тук и че си добре.
— Защо се чувства отговорен? Никой не може да го вини заради злото на други хора — бели или индианци — каза тя с недоумяващо вдигнати вежди.
— Успехът, лукавството и смелостта на Сините куртки изгарят гордостта му. Той е вожд, той трябва да се грижи за теб и да те закриля. Позволил е на Сините куртки да те ранят и да откраднат сина ни — спокойно обясни той.
— Но ние вече сме в безопасност, вие спасихте и двама ни. Трябва да е доволен и много горд с теб — меко му възрази тя.
— Той е горд, че съм се справил с белите войници и се радва, че си намерена. Но той самият те търси много луни и сметна, че си умряла. Гордостта му страда от грешката му.
— Мисля, че разбирам — промърмори замислена тя. Мъжете са такива горди и твърдоглави същества. Защо смятат, че всичко зависи от куража и ума им? Едно нападение е акт на насилие, а не безчестие. Или може би Шали не разбираше нещо важно?
— Ще доведа Бягащия вълк да те види — каза Сивия орел, ставайки бързо.
— Чакай! — забързано извика тя. — Първо трябва да се оправя.
— Да се оправиш ли? — запита той объркан.
— Да измия лицето си, да се среша и да се преоблека. Изглеждам ужасно — заключи тя, оглеждайки мръсната и скъсана дреха. — Сигурно имам дрехи тук? — внезапно запита.
Той се засмя.
— Ша. Там — каза, посочвайки мястото, на което висяха закачени дрехи. — Ку-уа — викна й той да я последва. — Мни — предложи й той дреха от еленова кожа. Потърси, докато намери четката й, направена от рог на бодливо прасе и две кожени лентички за плитките й. Избра роклята, в която я харесваше най-много и чифт мокасини и й ги подаде.
Тя се усмихна и му благодари. Но изглеждаше смутена и той я погледна въпросително.
— Още нещо?
Тя се изчерви, после сведе очи.
— Искам… да съм сама, докато се мия и обличам — смирено обясни тя.
Той се разсмя от сърце.
— Нямаш нужда от помощта ми? — пошегува се весело.
Погледът й светна и тя поклати глава.
— Ще те изчакам, докато се приготвиш, после ще доведа баща си. — Усмихна й се и я погали по поруменялата буза, после излезе и закри отвора след себе си.
Шали виждаше сянката му. Знаеше, че той ще остане там, докато тя се приготви. Бързо се съблече, изми се основно и сложи чистите дрехи. Като забеляза колко красива и мека е роклята, тя разцъфна от гордост, спомняйки си думите му, че е много сръчна в шиенето. Нахлузи мокасините на босите си крака и ги завърза здраво. Среса дългата си кестенява коса и я заплете в хубави плитки, завързвайки краищата им с кожените шнурчета. Огледа украсената лента за коса, преди да я върже на главата си и я обърна така, че да отива на дрехата й. Ако това изключително облекло беше обичайно за Шали, тя не си спомняше.
— Готова съм, Уанмди Хота — повика го през стената на вигвама.
Сивия орел влезе да я разгледа от глава до пети, преди да въведе баща си. Очите му блеснаха от възхищение. Усмихна се и пое дълбоко дъх.
— Красива си, Шали. Сърцето ми пее от гордост и любов.
Той пристъпи напред и бързо като тигър и я сграбчи в обятията си. Устните му поеха нейните и вкусиха от сладостта им. Изненадана, тя се отпусна в прегръдката му, сетивата й полудяха от допира. Целувката й изглеждаше безкрайно дълга и я омая. Сивия орел се отдръпна назад и огледа лицето й. Тя потрепери и вдигна поглед към него.
Той внезапно изтрезня, забелязал страха й. Бавно и неохотно я пусна.
— Красотата ти ме кара да се забравям — побърза да извини порива си. Страхувам се, че скоро търпението ми ще се изчерпи. Толкова голяма любов и жажда трудно се укротяват — призна й той с пленителна усмивка.
Смутена от мощните вълни, които заплашваха да я отнесат в непознато и разбушувано море, тя преглътна и остана безмълвна. Колко силно и опасно я привличаше този мъж! Беше прав — със всеки ден щеше да става по-трудно да отрича усещанията, които будеше у нея!