Бягащия вълк излезе, за да поздрави мъжествените воини. Беше необикновено топъл за сезона ден. Няколко птички изливаха сърцата си в песен, сякаш умоляваха Майката Природа да доведе тутакси пролетта. Тук-там безстрашни стръкчета трева се мъчеха да пробият бавно затоплящата се земя. Защо тъмните сили се промъкваха точно когато природата се възраждаше и разваляха красотата и спокойствието й? Нима мирът имаше толкова висока цена?
Бягащия вълк покани воините да влязат в неговия вигвам, после се обърна към смутената Шали и й направи знак да се приближи. Привлечена от властния му глас и поглед, младата жена забърза към него. Той й поръча да намери Лия Уинстън и да я изпрати във вигвама му, за да приготви храна и питиета за гостите. Шали се усмихна и кимна на своя свекър, когото харесваше и уважаваше. Бягащия вълк си влезе в шатрата, оставяйки я дълбоко замислена.
Лия Уинстън… Всеки път, когато разговаряше или пък работеше заедно с това момиче, бялата робиня на Бягащия вълк, Шали чувстваше необяснимо безпокойство. Лия беше подарък за застаряващия вожд от Бялата стрела, най-добрия приятел на Сивия орел. Беше потайна и загадъчна, въпреки че изпълняваше нарежданията бързо и с уважение. Проявяваше се като пъргава, сръчна и умна. Не беше подлагана на физическо насилие или сексуално унижение. Оценявайки добрия си късмет, тя се постара да запази привилегированото си положение като робиня на мъдрия и човечен вожд.
Но още от първия миг на пристигането й Шали забеляза разочарования поглед на пленницата, когато разбра, че мъжественият и представителен син на вожда вече има свой вигвам и съпруга. В онзи ден приликата между мръсната и раздърпана робиня и принцеса Шали остана незабелязана за всички, освен за Лия. Само в зелените им очи имаше известна разлика, докато косите им бяха еднакви — кестеняви и къдрави. Сплъстените мръсни букли на Лия на пръв поглед нямаха нищо общо с лъскавите плитки на Шали. Двете жени бяха еднакво високи, но майчинството бе дарило принцесата с по-едър бюст. Ако не беше животът на открито, кожата на Шали също би била матовобяла като тази на момичето. При еднакво облекло отдалече човек би могъл да ги сбърка. Но не и отблизо. Шали беше по-красива, у нея имаше повече живот и топлота, отколкото у Лия. Вътрешната озареност очебийно липсваше у хладната и пресметлива млада робиня.
Докато мислите на Шали дълбаеха върху загадката Лия, истината внезапно блесна в ума й. Как по-рано не се бе сетила? Бягащия вълк, малкият й син и Сивия орел възприемаха несъзнателно приликата между Лия и нея! Разбира се, тъкмо затова те приемаха присъствието на момичето толкова естествено. Пресметливата и хитра Лия беше разбрала това и го използваше в своя изгода. То обясняваше защо така бързо се примири със своето пленничество, опитите да се хареса на Сияйната стрела, сладникавото й отношение към застаряващия вожд, както и примирието със Сивия орел. Постепенно и неусетно за останалите тя се стремеше да спечели приятелството на семейството на Шали. За да подготви бъдещото си бягство ли? Или пък за да я приемат за член на племето? А може би Лия да се стремеше да заеме мястото на принцеса Шали!
Безпокойство обхвана младата жена и тя потрепери, но не от студения пролетен въздух. Сякаш някакво неуловимо предчувствие пропълзя по гръбначния й стълб. Как би могла една обикновена бяла пленница да се надява да заеме мястото й? Какви ли опасни мисли занимаваха ума на Лия?
Шали отиде до потока, където момичето беше коленичило и переше в ледената вода със зачервени от студа ръце. Няколко мига я наблюдава мълчаливо. Обхвана я същото необяснимо и зловещо чувство. Само че предишния път то се превърна в капан за нея: беше в деня, когато откри измамата на Матю — хитростта, от която се породи лъжата, че е наполовина индианска принцеса. Ако човек можеше да бъде благодарен за нещастията в живота си, Шали беше доволна, че само Сивия орел и Бялата стрела знаеха истината за нея — че не е дъщеря на Черния облак и бялата му пленница Джени. Много странно и обезпокоително, но цели четири години тя не бе мислила за себе си като за бяла. Защо ли Лия събуди такива опасни спомени? Какво ли зло можеше да й стори тази жена?
Лия я усети и се обърна. С тон, хладен като утринния въздух, Шали предаде нарежданията на Бягащия вълк и понечи да си тръгне. Бялото момиче се изправи и нахално се провикна:
— Шали!
Знаейки, че говори английски, Лия пламенно се обърна към нея на родния им език.
— Защо толкова ме мразиш, Шали? Ти също имаш бяла кръв. Тя нищо ли не означава за теб? — я запита Лия нагло и предизвикателно.